И когато изникна проблем, Петя без жал и без колебание заби нож в гърба на приятеля си. Още снощи Игор Валеревич задейства всичките си връзки и информационни канали, за да провери казаното от Каменская. Днес към обяд получи отговорите. Не всички и не съвсем пълни, но съдържащи достатъчно сведения, за да се убеди: тя не беше го подвела. Петка наистина бе направил всичко това. Беше плюл и на приятелството с Костя, и на приятелството с Баев, чието пребиваване на тази длъжност зависеше пряко от избора на нов кмет. Петя Ворожец беше пречил на Костя дори в Перов, на ниво областна администрация: кметът простодушно и недалновидно споделяше с приятелите си своите планове за интриги, а Петка незабавно бе предупреждавал когото трябва, та Смелков да не успее. И всеки път Костик се бе разстройвал и учудвал, че добре премислената според него комбинация незнайно защо се бе провалила. Ако знаеше…
Ако засеем в една и съща почва няколко семена, дори да се грижим поравно за кълновете, порасналите растения пак няма да бъдат еднакви. Нещо повече, може да се окажат абсолютно различни. С хората става същото. И няма значение, че хлапетата са израсли на съседни улици, посещавали са едно и също училище, играли са на едни и същи игри и са учили по едни и същи учебници. Няма значение, че са ходили заедно на кино, пушили са цигари от един пакет, пиели са водка от сутрин до вечер и са извършили един и същ грях. Минали са трийсет и пет години и при всеки от тях това общо и еднакво е израснало по различен начин. У Костик Смелков — в лекотата и увереността, че всичко му е позволено. У Петка Ворожец — в цинизма и безчувствеността. У него, Игор Баев — в тежка, потискаща вина. Вина, която той се е опитвал да пропъди от себе си, да я задуши, оправдавайки се с приятелството, с онова истинско мъжко приятелство, което е невъзможно да бъде предадено.
Но внезапно се оказа, че приятелство няма. А и да има, то лесно може да бъде опустошено. И между Баев и неговата огромна Вина вече не са останали прегради. Никакви идеи за истинско приятелство вече няма да го защитят. Огромната и страшна Вина ще го доближи плътно и ще го погълне. Ще го убие.
Той излезе от храма, няколко секунди постоя на външното стълбище и пое към колата, която бе оставил зад оградата.
— Пьотър Сергеевич ви очаква в кабинета — с делова приветливост каза помощничката на Ворожец и отвори вратата пред него.
Той прекрасно знаеше къде на втория етаж се намира кабинетът на Пьотър, но Ина, както е редно, го изпрати до прага.
— Ще ви трябва ли нещо, Пьотър Сергеевич? — попита тя.
— Кажи на Надя да донесе чай. Е, и нещо към чая. Ще вечеряме по-късно. Нали ще останеш за вечеря, Игорьок?
Баев не отговори, престори се, че не е чул. Пьотър с доволен вид се отпусна на стола си.
— Е, какво, началник, какви са новините?
— Никакви — глухо отговори Баев.
— Значи, случило се е нещо? — По лицето на Ворожец моментално се изписа угриженост и готовност да се притече на помощ. — Проблеми ли?
— Ти какви ги вършиш, Петка? — едва чуто промълви полковникът.
— За какво говориш? Какво съм сторил?
— За Шулмин говоря. За убитите еколози, за лабораторията. За „Прометей“. Ти какво, мислеше, че няма да науча ли? За какъв ме смяташ? За момче за всичко ли?
Известно време Ворожец замислено гледа Баев, после едва забележимо се позасмя.
— Значи, знаеш… Ами добре. И какво сега?
— Как можа? — повиши глас Баев. — Та ти така погубваш Костя, осигуряваш победа на Горчевски. Защо, Петя? Нима само защото Костя те отдалечи от себе си и публично не те призна за близък приятел? Нима заради тази дреболия?
— Аз, Игорьок, искам да живея. Живота си спасявам. Щом знаеш толкова много, значи, си наясно и какви хора стоят зад „Прометей“.
Оказва се, че Каменская не беше сбъркала и за това… Или е знаела със сигурност? Впрочем какво ли значение има! Важното е, че е истина.
— Петя, ти идиот ли си? Забрави ли защо Костя толкова се трепе за южния вариант на магистралата и за запазването на фермата? Забрави ли, че там заровихме четири трупа? По труп на всеки от нас. Нали това беше твоя идея: след Юлка да докажем, че никой от нас няма да предаде Костик, а за да стане така, всички трябва да пречукаме по един човек и да го скрием в същия изкоп. Всичко забрави, така ли, Петенка?
Ворожец направи успокояващ жест с ръка и полковникът разбра, че неволно е повишил глас. Зад вратата се чуха стъпки, влезе готвачката Надя с поднос, бързо сервира чая и излезе. Пьотър наля на себе си и на Баев, но не отпи. Изчака да утихнат стъпките по стълбището и тихо продума: