— Не викай, Игорьок. Не съм идиот. И повярвай, разрушаването на фермата, при което ще бъдат открити всички основи, не заплашва никого от нас. Почакай, не ме прекъсвай. Нищо не съм забравил: и че скелетите са там, и дрехите, и личните вещи. Ще се вдигне скандал, голяма дандания ще бъде. Но това няма да засегне нито теб, нито Костик. Няма да засегне дори мен.
— Какво намекваш? — навъси се Баев. — Как си го представяш, че ще стане?
Ворожец се извърна с въртящия се стол, свали от рафта няколко папки и отвори скрития зад тях сейф. Извади отвътре малка картонена кутийка, отвори я и я подаде на Игор Валеревич.
— Какво е туй? — недоумяващо попита той.
— Това, Игорьоха, е нашата защита. Имали сме невероятен късмет. Димка е вземал от всеки труп по нещо за спомен. Прибирал го е тайно от нас, докато не сме го виждали. Още тогава той не е бил в ред с главата, просто не сме го забелязали, нали бяхме толкова млади. Той е пазел тази кутийка вкъщи, а когато след излежаването на присъдата го пратиха в психо интерната, я е взел със себе си. И оттогава не се е разделял с нея. Всички в интерната са я виждали. И лесно ще потвърдят, че това са вещи на Димка. А така ще може всички трупове да бъдат приписани на него. Никой дори не би се усъмнил, защото на Димка вече се води едно доказано убийство с изнасилване, има и диагноза. А самия Димка го няма. Дори да ликвидират фермата, да съборят сградите и съоръженията, да открият основите, дори ако втората шнола на Юлка още не е изгнила за трийсет и пет години и я намерят там, аз тутакси ще си спомня, че точно такава шнола се намира сред вещите, принадлежали на моя покоен приятел от детинство. Навестявал съм го в интерната, погребал съм го и съм прибрал вещите му, част от тях съм си оставил за спомен. Всичко може да се потвърди. Нито ти, нито аз, нито Костик сме знаели, че той е извършил четири убийства. И никой — чуваш ли, Игорьоха! — никой и никога не би доказал обратното. Така че магистралата от северната страна не е заплаха за нас. Виж, магистралата откъм южната е опасна лично за мен. Още не съм готов да умра, разбираш, нали. Знам какво ще кажеш сега… — Ворожец горчиво се усмихна. — Ще ме укориш, че моята борба за северна магистрала ще струва кметския стол на Костик, а на теб — длъжността началник на управлението на вътрешните работи. Да, съгласен съм, и политическата кариера на Костик, и твоята служебна кариера ще пострадат. Но при всяко положение ще останете живи и някак ще уредите живота си. А лично за мен собственият ми живот е по-скъп от вашите кариери. Не се сърди. — Той изразително разпери ръце. — Казах всичко. Сега съм готов да чуя какъв боклук съм и колко си разочарован от мен. Само че дай по-бързичко. И да вървим да вечеряме.
„Всеки от нас може да предаде…“ Именно тези думи произнесе преди трийсет и пет години Петка Ворожец. Произнесе ги три дни след като измъченият от ревност, смазан, пиян Костя Смелков уби Юлка, която го заряза, заявявайки, че до него, вечно наквасения бачкатор от строежа, тя няма бъдеще. И ще гради живота си отделно, в столицата, в театралния институт. Уби я и я хвърли в изкопа, подготвен за основите на една от сградите на бъдещата ферма.
Всички те тогава изобщо не бяха на себе си, пиеха от сутрин до вечер. И приеха думите на Петка като ръководство за действие, без да му мислят много. Никой не искаше да изглежда мухльо. И никой не щеше да го заподозрат в предателство на „истинското мъжко приятелство“.
Наляха бетона в изкопа, построиха фермата. И никой никога не би научил за скритите трупове, ако не бе възникнала опасност фермата да бъде ликвидирана и сградите — съборени. Всички сили на кмета и началника на полицейското управление бяха хвърлени, за да не се допусне строителството на магистрала в северния район. Ако намерят останките, първата работа ще е да търсят и разследват хората, които в онзи момент са работили на строежа. Ще си спомнят за Дима Голиков. Ами ако се окаже, че той е разкрил пред някого тяхната зловеща тайна? Вярно, Димка е откачен, кой ще му повярва? Но пак си е страшно: ами ако човекът, на когото той е разказал, е запомнил всичко, макар и да не му е повярвал? Ето, онзи дядка от фермата, професорът, нали е ходил при Димка в интерната… За какво е ходил? С какво толкова му е харесал Димка? Какво е разказвал той, какви тайни е споделял с този професор, докато са излежавали заедно присъдите си? Ами ветеринарят Чураков, който беше близък с Тарасевич и прекарваше с него много време? Боже мой, колко усилия бяха хвърлени! И колко грехове взеха на душата си…