А довчера Смелков и Баев бяха сигурни, че в тази борба не са двама. Трима са. С тях е Пьотър Ворожец.
„Всеки от нас може да предаде…“
— Димка умря преди две години — тихо продума Баев. — Ти го погреба. Взел си и вещите му. Значи, през цялото това време си знаел, че няма никаква опасност? Още тогава ли измисли всичко това?
— Ами аз изобщо съм си умно момче. Изненадан ли си?
— Знаел си — продължи Баев. — И спокойно си наблюдавал как с Костя не сме на себе си от страх, че всичко ще се разкрие. Харесваше ти да гледаш как треперим, така ли? Искаше да бъдеш главен. Искаше да бъдеш над нас, по-силен от нас. Ами добре, успя. Само че не просто си ни гледал сеира, а и не ме спираше, когато предприемах какво ли не. А аз направих много неща, за да разбера дали Димка не се е изтървал пред професора, с когото е излежавал присъдата, за нашата ферма. Занимавах се с тоя ветеринар, с ръкописите на професора… Вие с Костик стояхте настрана, целите в бяло, само аз затъвах до ушите в мръсотия.
— Не забравяй за мадамата от телевизията — цинично се усмихна Ворожец. — Нали и нея я очисти твоето момче, дето си го взе за ей такива специални поръчки. Ала не мога да ти го отрека: твоите хора добре следяха всичко, което ставаше около Костя. За всяко телевизионно предаване или статия си отваряха очите на четири — кой какъв материал събира и в коя посока рови. Тая мадама, Милюкова, я разчетоха за пет секунди, още щом отиде при дъртата Федюнина. Помня я тази Федюнина, вечно си вреше носа навсякъде, душеше кой какво прави, знаеше всичко за всички. Така че браво на твоето момче, добре се справи. Дай му парична награда от мое име. Макар че напразно се постара. Но ти си прав, Игорьошка, приятно ми беше да наблюдавам как вие с Костик си тровите нервите и се трепете, за да запазите кметското му място и да не допуснете ликвидирането на фермата. Костик започна да се срамува открито да дружи с мен. А ти ме предупреди, че ако стане гаф, няма да ме прикриваш, няма да ми протегнеш ръка за помощ. И на какво разчитахте, скъпи ми приятели от детинство? Мислехте, че аз съм Майка Тереза, че всичко ще простя и разбера? Аз обаче не разбрах. И не простих. Беше ми приятно да гледам как треперите. Едни такива важни, светски мъже, на високи длъжности, титулувани, почитани от главата до петите, а ви е страх, чак се тресете от шубе и напрежение… Е, казах ли ти достатъчно, та най-сетне да плюеш на идеалите на приятелството и да ме наречеш боклук? Или искаш още?
Баев притвори очи, за да не се излее болката. Какво може да добави Петка? Каква друга мръсотия е направил? Догадката отекна като още един пристъп на тъпа болка някъде в него.
— Аз ще добавя — едва мърдайки устни, продума Игор Валеревич. — Прикриваше Лорик, та когато потрябва, всичко да изплува и да удари Костя. Пазеше този коз до момента на изборите. Та да си сигурен.
Говореше далеч не това, което искаше. Не това, за което се бе сетил. Но нямаше сили да го изрече на глас. Дали да премълчи? Сякаш това ще представлява някакво спасение! Неизреченото знание за факта няма да отмени самия факт.
Баев стана. Нямаше какво повече да прави тук. Ворожец не се помръдна, за да изпрати госта, само го гледаше насмешливо и очаквателно.
— Значи, няма да останеш за вечеря? Убийците днес били много горди, не сядали на една маса с боклуци, а? Не им били по ранга?
Полковникът, който бе направил няколко крачки към вратата, се извърна.
— И ти си убиец, Петка. Недей да скромничиш. Нали ти си убил Димка?… Разбира се, че ти. Страхувал си се, че той все нещо си спомня и може да го каже на някого. А когато си видял тая жалка кутийка, веднага си разбрал, че дори Димка и да е издал нещо, с кутийката винаги можеш да си прикриеш задника. Ама все пак е по-добре виновният да бъде вече мъртъв. Какво му даде? Препарат за сърце? Така че аз, Петка, наистина съм убиец, ала и ти не си по цвете.
Ето на, все пак го каза. Но не му олекна. Тежка безизходност го притисна. Същата, както тогава, когато задряма в кабинета на отец Николай и сънува онзи странен сън. Защо уби птицата? Няма отговор…
— Нали ти казах, че съм съобразителен — ухили се Пьотър Сергеевич. — Но и теб си те бива. Върви, зарадвай Костик, че може вече да не се бои от ликвидирането на фермата. С него сигурно няма да се гнусиш да пийнеш и хапнеш на една маса.
Той протегна ръка към телефона на бюрото и с едно движение избра нужния номер.
— Ина, изпратете Игор Валеревич, той си тръгва.
Пет-шест минути след като началникът на управлението на вътрешните работи излезе, Пьотър Сергеевич Ворожец слезе в трапезарията да вечеря. Покани Ина да му прави компания, но помощничката не пожела да яде и остана да пие чай, седнала на отсрещния край на масата.