— Богати жертви на обир имате — забеляза Настя. — Ами вие откъде научихте, че са го окрали, след като не е подал жалба? Да не би някой да си е признал?
— Хайде де! — тросна се Егоров. — Сибиряците, да знаете, са хора нагли, сами никога не се предават, докато съвсем не ги притиснеш до стената, че и там ще отричат до последно. Ами ето, погледнете в ъгъла — ей тоя куфар е бил задигнат от някакъв клошар на гарата. Отмъкнал го от зазяпал се пътник, завлякъл го в дупката си, ама не е могъл да го отвори, с кодирана ключалка е. Види се, не е имал подръка инструменти, та отложил проблема за другия ден и седнал да попиянства с другарче по чашка. Пийнали, побъбрили, после добавили някакъв отровен спирт и на неговото другарче му изхвръкнали чивиите. Издал той присъдата на бойния си другар, сцепил му черепа, много се разстроил и веднага заспал. И там го пипнали, на самото място. И му прибрали куфара. Убиецът изтрезня, призна си греха, а за куфара — нищо не може да каже. Аверът, видите ли, му се похвалил, че ей го, забогатял с тоя куфар, трябвало само да се отвори, ама внимателно, без драскотини, че после да може да се продаде. А от кого го задигнал и кога — нищо не знае. Все очаквахме обраният да се появи, ама го няма — и толкоз.
— И отдавна ли го няма? — полюбопитства Настя.
— Ами вече три седмици.
— А вие отворихте ли куфара?
— Естествено! Та как иначе? Само че вътре нямаше никакви документи. И изобщо нито един предмет, по който може да се установи самоличността на собственика. Само дрехи, бельо, тоалетни принадлежности, с една дума, стандартният комплект на мъж в командировка.
— Може ли и аз да погледна?
— Ами гледай, не ми се свиди, я! И така си стои тук в кабинета, все не намираме време да го занесем в склада за веществени доказателства.
Настя отиде при оставения в ъгъла куфар и веднага забеляза логото на известна по цял свят марка. Тя имаше приблизителна представа колко може да струва такова куфарче. Значи, собственикът далеч не беше беден. Но къде се е изгубил? Защо не е заявил за кражбата? Щом самият куфар и цялото му съдържание не представлява за него никаква ценност, значи, съвсем, ама съвсем не е от сиромасите…
— Може да не е вече между живите? — предположи тя. — Затова не е подал жалба.
— Търсихме го. — Егоров допи чашата и си наля още. — Преровихме до един труповете в моргата, не само неидентифицираните. Буквално всички опитахме да съчетаем с този куфар. Никой не подхожда.
— А в съседните градове? Може потърпевшият да не е местен жител.
— И до тях пращахме запитвания, нищо не изровихме. Не, представи си само: ако се продаде този куфар и всичко в него, нормален човек като мен може да живее добре, без да работи, а за някои такива пари са нищо, нула… Къде е справедливостта, питам?
— Никъде — въздъхна Настя. — Справедливост изобщо няма, особено в Москва. Може ли да отворя куфара? Просто ми е любопитно.
— Ами отваряй де, спирам ли те. Само да не задигнеш нещо — хитро се подсмихна Егоров. — То вярно, че всичко там е мъжко, не ти е потрябвало. Чопнеш ли нещо — имай предвид, че всичко е огледано и включено в описа, а описът е в моя сейф, така че ще науча.
Докато Коротков умело поддържаше разговора за липсата на добро, разум и справедливост в поднебесния свят, Настя постави куфара легнал на пода и дръпна ципа. Дрехи дънки, панталони, джемпъри, ризи, тениски, чорапи, гащета. Два чифта обувки четирийсет и втори номер в бежови платнени торбички. Домашни пантофи в отделна торбичка. Шал, плетена шапка. Несесер от естествена кожа с мъжки тоалетни принадлежности. Портфейл, абсолютно празен. И други нужни, полезни, но нищо неговорещи предмети.
— Портфейлът е празен — забеляза тя на глас. — Имало ли е нещо в него? Изобщо е странно, че този човек го е носел в куфара. Обикновено той се слага заедно с документите или в чантичка, или в джоб. Но не и в куфар.
Егоров обидено се навъси.
— Да не намекваш, че като сме насред тайгата, всички сме апаши? Празен беше, хем от самото начало. Тогава си помислих, че той, изглежда, е пътувал с този портфейл, после си е купил нов, преместил е парите в него и си го е прибрал в джоба, а за стария му е дожаляло, затова го е пъхнал в куфара.