Полковник Баев стоеше до прозореца в служебния си кабинет, пушеше и гледаше как на входа московските гости се сбогуват с дъртото пиянде Витка Егоров. Загаси цигарата и взе от бюрото мобилния телефон.
— Петя, трябва да се видим — проговори приглушено. — Ти къде си сега? Вкъщи ли? Добре, ще дойда.
След половин час колата на началника на управлението на вътрешните работи влизаше в двора на симпатична къща в края на града. Домакинът — един от най-заможните хора във Вербицк, Пьотър Сергеевич Ворожец, мършав и изобщо някак хилав, го чакаше на алеята пред сградата и си играеше с два лабрадора — едра породиста женска и малко на около половин година.
Баев отклони поканата за вечеря и домакинът го въведе в кабинета си. Разказът за московчаните не отне много време.
— Съмнителни хора са тия, ох, неясни са… — заключи полковникът. — Разиграха си партията като по ноти, мъжът приказваше, жената мълчеше — уж няма нищо общо и изобщо са я взели тук като любовница. Окото й обаче остро, цялата изопната като струна и щом мъжът мъничко пообърка — начаса улови момента и го поправи. Не ми харесват.
— Абе я стига и ти! — безгрижно се засмя Пьотър Сергеевич. — От какво те е страх? Какво те плаши тази банка АПК? Знам я, съвсем прилична банка.
— Измама е всичко това, Петя! Банката е само прикритие, нима не разбираш? Това са или хора от главното управление с фалшиви пенсионни тапии, или дори от ФСБ. И всичко е заради тези еколози, дявол да ги вземе… Стигнало е до Москва. Сега вече не можем се измъкна.
— Мислиш ли? — озадачено потърка челото си с пръсти Пьотър Сергеевич. — Ами пита ли Ананев?
Ананев беше началник на управлението на ФСБ във Вербицк и полковник Баев поддържаше с него неутрални, но напълно дружески отношения.
— Ха, онзи пък точно ще ми каже, чакай ти. Но подхванах приказката, опипах почвата, той отрича категорично. Което трябваше да се очаква де… Петя, нуждая се от помощта ти.
— Разбира се — с готовност отговори Ворожец. — Няма проблеми. Какво трябва да направя?
— Покани тези московчани да поживеят при теб три-четири дни, поогледай ги, ослушай се какво си говорят, обърни внимание как се държат. Спечели доверието им, подай им каквато трябва информация. С една дума, разбра ме, не ни е за пръв път. Аз трябва да знам със сигурност защо се довлякоха тук и за какво смятат да душат.
— Ти да не откачи?! От къде на къде ще каня хора, които изобщо не ме познават? Ами че те ще ме пратят по дяволите веднага и ще бъдат прави. И аз на тяхно място бих отказал.
— Ами ти, Петенка, ги покани така, че да не откажат — хитро го подхвана полковникът. — Та ти умееш, не се съмнявам. Не разбираш ли, че изборите тропат на вратата? Забрави ли как може да свърши всичко, ако не преизберат Костя? Ами че ние с теб трябва живота си да дадем, за да не допуснем това! Не само кметът е заинтересован — и за нас с теб е не по-малко важно, отколкото за него.
— Не по-малко, викаш? — Очите на бизнесмена се присвиха злобно. — А защо тогава само ти си дошъл да ме молиш за услуга? Къде е нашият любим приятел Костенка? Страх го е да не се оцапа ли?
— Е, престани де. — Баев заговори меко, като мъдър дядо на неразумен внук. — Като малко дете си, така де… Нали прекрасно разбираш, че преди избори Костя не може открито да посещава представители на бизнеса, това е неправилно. С него още вчера си говорихме за московчаните и самият той ме помоли да потърся теб, но аз реших първо да дочакам тези гости, за да ги поогледам. Ето, видях ги и стигнах до извода, че не можем да минем без твоята помощ. Костя те моли. И аз те моля. Вярно, той можеше да ти позвъни, ала темата е опасна, не бива да се обсъжда по телефона. Ако наистина са от ФСБ, не е изключено да подслушват и мен, и кмета.
Беше му неприятно да се унижава и да моли, но не виждаше друг изход. Вярно, можеше да разбере Петка, нали бяха приятели от детинство, от училищните години бяха неразделни, винаги се поддържаха и спасяваха в трудни моменти. Но животът на Петка не се подреди така благополучно, по-точно — благоприлично, като неговия и живота на Костик. Е, по благополучие той отдавна изпревари приятелите си, това е ясно. Петя Ворожец от младини се свърза с лоши хора, през деветдесетте дори полежа в затвора, не много дълго, но все пак… И бизнеса си изгради с мръсни пари.
И до ден днешен нарушаваше закона, в това полковник Баев не се съмняваше. Но го нарушаваше на едро и умно, а не кокошкарски и до самозабрава. Когато зае длъжността началник на Вербицкото управление на вътрешните работи, Баев постъпи честно, предупреди Пьотър: ако се издъниш, няма да мога да те прикрия, така че внимавай, после да не ми се сърдиш.