Виж, на Костя обаче не му достигнаха дали душевни сили, дали мъдрост, за да си поговори открито със своя приятел. Той просто официално се дистанцира от Пьотър, макар че продължаваше да общува с Ворожец, ходеше му на гости, постоянно му се обаждаше и в тесен кръг по всякакъв начин му демонстрираше приятелството си. Ала на празничните приеми в кметството, на които канеха деловия елит на града, никой не виждаше Пьотър Ворожец, собственика на Вербицкия химкомбинат и на голям брой по-дребни предприятия. Хем целият град знаеше за старото другарство на бизнесмена и кмета. Така в определени кръгове плъзнаха смътни слухове… Естествено, всичко това не допадаше на Петка. Обидно му беше.
Но какво значение имат такива по детински глупави обиди, когато трима зрели мъже са обвързани с една цел?
Ах, колко е лошо всичко това…
— Добре де, не се притеснявай. — Хилавият Ворожец покровителствено потупа по рамото масивния Баев. — Ще направя каквото трябва, ще проуча тия твои московчани, ще ги разложа на молекули и атоми. Прав си, Игорьоха, не бива да се джафкаме и да си дърпаме парцалките и куклите, една цел свързва и трима ни. Ще го направя. Нали разбирам, оня Генка Лаевич, рошавият мизерник, му шушука, настройва го срещу мен. Успокой Костик: никакви обиди. Той трябва да спечели изборите. И нашата задача с теб е да му помогнем. Димка скоро има рожден ден, ще се повеселим, както обикновено, ще пийнем, всичко ще е както преди. Ще се съберем, нали?
Той погледна полковника въпросително.
— Непременно. Димка е нещо свято.
Пьотър Сергеевич отвори бара и докосна с пръсти бутилка уиски.
— Е, какво, по мъничко, а?
Баев отрицателно завъртя глава и стана от фотьойла.
— Ще вървя. Уморен съм. Утре ме чака тежък ден.
— Както искаш. Хайде, ще те изпратя.
Пътят от къщата на Ворожец до улицата, където живееше полковникът, минаваше покрай черквата. И както винаги през последните месеци, при вида на увенчаните с кръстове осветени кубета Баев усети болка в сърцето.
Да влезе… Да се покае… Не. Не може.
След тежката вечеря в хотелския ресторант Настя Каменская се проклинаше, задето се бе поддала на провокацията на Коротков, който я придума непременно да опита прочутите сибирски пелмени с месо и горски гъби. Донесоха огромна порция, щеше да й стигне и една трета от нея, но за съжаление, пелмените се оказаха толкова вкусни, че когато Настя се сепна, вече бе късно да се тръшка и трудно — да диша. Не помогна нито билковият чай след това, нито дори препоръчаната пак от всезнаещия Коротков глътка водка. Чудесните сибирски пелмени по никакъв начин не желаеха да се смелят и да оставят Настя на мира.
Посещението в банката не се проточи, управителят си записа всички техни молби, обади се някъде и се договори още на другия ден да ги приемат в кадастралната служба, за да им покажат карта с всички достъпни парцели. Обещаха му да ги приемат и във Вербицкенерго и да отговорят на всички техни въпроси, както и във Вербицкводоканал и в службата по природни ресурси.
Настя и Коротков се разбраха да излязат в десет сутринта, като преди това в девет се срещнат и закусят. Настя нави будилника за 8 часа и с наслада взе душ, дълго стоя под горещата вода, но с учудване забеляза, че кой знае защо, не може да се стопли. Постоянно я побиваха тръпки. Недоволно отбеляза, че хавлиената кърпа е съвсем нова и затова още не попива водата както трябва. Виж, халатът се оказа точно, по вкуса й: дълъг и с два номера по-голям от необходимото. В такъв халат е удобно да се загърнеш уютно и както и да седнеш, краката ти не се подават навън и не изстиват. Още няколко минути Настя кръстосва просторния апартамент, после отвори прозореца и се пъхна под одеялото, мечтаейки за сладък сън. Да, ама не.
Прозорците на хотелския ресторант и на апартамента й бяха едни над други. А в ресторанта се вихреше сватба. Голяма, щедра, весела. Сватба с размах. Музиката и гласовете на професионалните изпълнители от сцената се сменяха с нестройно, но пък гръмовно хорово пеене, взривовете смях — с взривовете на пиротехника. Настя се сепваше, въртеше се в леглото, завиваше се презглава, но така и не можа да заспи. Стана, затвори прозореца. Всичко поутихна, но след известно време разбра, че й е задушно. Отново отвори прозореца.
След час и половина напразни опити да подремне, тя стана, уви се в халата и на пръсти отиде до вратата, която водеше към апартамента на Коротков. Открехна я и като се стараеше да не издава излишни звуци, се ослуша. Откъм спалнята се носеше юнашко хъркане. Юрка спеше като заклан, макар че ресторантската шумотевица стигаше мощно и дотук. „Ех, природата е надарила някои хора с умението да спят във всякаква обстановка — помисли си със завист тя, — а мен е ощетила.“