Но човекът, на когото принадлежеше откраднатият куфар, явно не беше от споменатия кръг. Той просто обичаше предметите на Лари Сорено и редовно си ги бе купувал, отчитайки собствените си доходи. Спечелил — купил. Спечелил повече — купил по-скъпо. Един и същ несесер бе използвал почти две десетилетия, колана — десет, дънките „Сорено Мен“ бе носил поне пет лета… Интересно, а какво е купувал през други години? Със сигурност калъфа за паспорта, чантата за лаптопа, калъфа за очила, папката обложка за айпада, портфейла, калъфа за ключове, визитника за кредитни карти… Тези неща липсваха в куфара. Но със сигурност са били в чантата, която собственикът е носел в ръка. Компютърът, джаджите, парите, документите, ключовете и очилата — винаги в чантата, та да са до теб.
Докато беше слушала разсъжденията на майор Егоров, загледана в куфара, Настя си бе представяла един полукриминален тип, внезапно сдобил се със страшно много пари и решил да се екипира за пътуване в най-скъпия магазин. Отишъл и купил всичко наведнъж. И се почувствал царски. Пипнал е толкова пари, че дори тези колосални харчове са изглеждали като капка в морето, ето защо, когато са му задигнали куфара, не се е загрижил да подава жалба в полицията. Най-ценното и трудно възстановимо — документите, ключовете, портфейлът и кредитните карти — не е било изгубено. А всичко останало е щял да си купи отново. Освен това може да се е опасявал, че полицаите напълно обосновано ще започнат да се интересуват: откъде се е сдобил с толкова пари? Може би е фигура, добре позната на полицията, така че е било глупаво и неблагоразумно да им демонстрира своето внезапно и необяснимо благосъстояние.
Още тогава, в кабинета на Егоров, Настя искаше да попита дали във Вербицк, или изобщо в областта, напоследък е имало голяма кражба, обир или финансова афера. Искаше — и не попита. Стана й неудобно. Щеше да излезе, че само тя е толкова умна, че е дошла чак от Москва да дава акъл на местната полиция. Егоров определено сам се е сетил за всичко това и хиляди пъти е проверил за подобни неща.
А сега се радваше, че премълча. Защото собственикът на куфара изглеждаше в представите й вече съвсем друг. Спокоен, разумен човек, който не следва фанатично модата, не се върти в елитарни кръгове, а и да ги посещава, абсолютно и категорично плюе на приетите там правила. Много самобитен. Човек, който обича и цени постигнатото, кариерата си, а и грижливо пази спомена за всеки етап, за всяко стъпало.
Но защо тогава не се е обърнал към полицията с жалба за кражбата? Ако тези вещи са му толкова скъпи, ако всяка от тях бележи определен момент от финансовите му постижения, от неговата кариера, защо не се е обадил и до ден днешен?
И този празен портфейл… И той смущава. Ако не е склонен да сменя старите, запазени вещи с нови, защо си е купил нов, след като старият е в отлично състояние? Впрочем този факт може да има простичко и очевидно обяснение: някой близък и скъп човек, например майка или жена, му е подарил нов портфейл и от уважение е трябвало да използва подаръка. Добре, да речем, че е така. Ала това означава, че подаръкът е получен по време на командировка. Например, ако тя е продължителна и е застъпила рождения му ден, съпругата или приятелката му го е посетила за една нощ, за да му честити и поднесе подаръка. А може би собственикът на куфара е завъртял бурна любов тук, във Вербицк, ако е дошъл от другаде, или пък в друг град, ако е от Вербицк, и така се е сдобил с подаръка от новата любима. С една дума, празният портфейл в куфара се обяснява лесно. Виж, липсата на жалба за кражбата — трудно.
Отговорът й се стори очевиден: собственикът на вещите наистина вече не е между живите. И фактът, че не е бил открит сред умрелите и загиналите, нищо не говори. Търсили са го само в съдебномедицинската морга, а той може да е умрял в коя да е болница във Вербицк. Видял е, че са му отмъкнали куфара, и го е присвило сърцето или го е ударил инсулт направо там, на гарата, паднал е, дошла е „Бърза помощ“, откарала го е в болницата, а човекът е починал, без да дойде в съзнание. И не е успял да каже на никого за кражбата. Все пак трябва да попита Егоров — някак внимателно, та да не е обидно — проверявали ли са моргите на градските болници.
Само че защо? Какво я интересуват този куфар и неговият собственик? Тя е дошла да търси парцел за строителство. Е, и в качеството на професионално развлечение може би, ако извади голям късмет, ще й разрешат мъничко да почовърка в случая с убитите еколози. А кражбата на куфара и как някакъв клошар убил другаря си по чашка — тези неща нямат никакво отношение. Тя просто се разнообразява с илюзия за работа, за да убие времето, докато утихне гръмката сватба, чийто край сякаш няма да настъпи никога.