Юра ядеше с апетит и току я поглеждаше.
— Хич те няма, сестро — произнесе присъдата си накрая. — Никъде няма да ходиш, сега ще те заведа в стаята, ще се съблечеш и ще си легнеш. И ще лежиш, докато придобиеш човешки облик.
Настя се опита да възрази, ала в ресторанта беше пълно с хора и сред гълчавата Коротков едва ли би различил жалкия й шепот. Тя се почувства някак безпомощна и кой знае защо — несправедливо оскърбена. Този път не можа да възпре сълзите.
— И недей да ревеш — строго й нареди Юрий. — Няма абсолютно никаква причина. Сега ще дойде колата, аз мигом ще прескоча до аптеката, ще купя всичко, каквото трябва, и ти ще се лекуваш интензивно, давам ти за боледуване максимум два дена — днес и утре. Вдругиден трябва да си на крака, разбра ли? Кадастри, енергийни мрежи, водоснабдяване — това при всяко положение не е от твоята компетенция, нищо не разбираш от тях, за разлика от мен. Така че аз сам ще се справя, а ти лежи и се лекувай. Ще ти запиша графика на Ирка, получаваш задачата да я уловиш в скайпа и да й изискаш доклад как се оправят там без мен. Всичко ли разбра?
Настя отново кимна и мълчаливо избърса с хартиена салфетка стичащите се по бузите й сълзи. Срам я беше да плаче на обществено място, но нищо не можеше да стори, те си се лееха сами — сълзи от яд на себе си и обида от обстоятелствата. Не стига, че не можа да се наспи заради тая глупава сватба, ами се и разболя… И остави Юрка сам. И сега хлипа пред очите на всички в ресторанта, посрамва и себе си, и него. И кой знае защо, от минута на минута се чувства все по-зле, макар че, когато се събуди, си беше доста добре.
— Е? — погледна я Коротков в пълно недоумение и лапна сгъната няколко пъти палачинка. — Защо ревеш сега? Голяма работа, та и сополи! Чудо невиждано! Да не ти е за пръв път?
А тя няма и какво да отговори… Безпомощно огледа масата, търсейки писалка и хартия, естествено, нищо не намери и грабна телефона. Бързо набра текст и го изпрати на Коротков, чийто телефон след две секунди изпиука с познатия звук.
— От теб ли е? — позасмя се той и извади мобилния от горния си джоб. — Добре, ще прочетем, ще полюбопитствахме.
Цитатът от стар, добре познат филм я накара да се усмихне през сълзи.
— Аз съм безполезна — зачете на глас Юрий, — безпомощна глупачка. Бреме съм за теб.
С непроницаем вид той прибра телефона и пристъпи към кафето и пирожките от маслено тесто.
— Вкусни са — констатира Коротков, — губиш, ако не хапнеш. С ябълки са, между другото. Значи така. По повод на твоето изявление: плюеш на всичко, което си написала тук, и го забравяш. Обсъждането на глупости е само губене на време, животът и без това е кратък. Виж, за идеята да ми напишеш есемес ти изказвам похвала, браво, че се сети. Тъй като засега си без глас и не можеш да говориш по телефон, ще ми изпращаш съобщения, ясно ли е? Потрябва ли ти нещо — пишеш ми, аз се обаждам където трябва, донасят ти го. Ето така ще действаме. Ще пиша и на Ирка, та да не се чуди, когато й позвъниш, а бързо и ясно да ти докладва обстановката. Непременно да ти покаже Анютка, погледни дали не я е пипнала някоя алергия, не бива да яде шоколад, но тя го обича до полуда и Ирка, нали е добра душа, не може да устои, когато детето се моли. Дава й тайно от мен. Разбра ли?
Покрай масата им притича хубавичка сервитьорка с поднос, на който стояха две джезвета и малки канички с мляко.
— Красавице! — извика я Коротков.
Момичето сервира кафетата на гостите от съседната маса и дойде при тях.
— Слушам ви. Да ви донеса ли нещо?
— Не, само да ни кажете… — весело й намигна Коротков. — Има ли във вашия благословен хотел лекар или поне медицинска сестра?
— Разбира се, имаме медицински пункт, там денонощно дежури лекар — съобщи момичето с усмивка. — А на първия етаж, до банкомата, има аптечен павилион.
— Браво! — зарадва се Коротков. — Няма да е нужно да ходя до аптеката, ще купим всичко тук.
Той погледна часовника си:
— Девет и трийсет и пет, имаме почти половин час, за да решим проблема. Да вървим, стига сме се тъпкали.
Той отмести стола и дръпна Настя за ръката. След десет минути тя вече беше преоблечена в хотелския халат и я преглеждаше лекарката — възрастна румена жена, напомняща добрата бабичка от рекламния плакат за млечни продукти.