— Всичко е подпухнало и възпалено — каза тя, след като прегледа гърлото на Настя и преслуша с фонендоскоп бронхите и белите й дробове, — силен ларингит, но възпалението още не е слязло надолу. Така че, пиленце, ще борим вашата настинка, докато е още горе. Я да огледам добре и нослето ви.
Лекарката натисна някакви точки около носа и под очите й и доволно кимна.
— Имаме добри шансове. Харесвате ли народната медицина? Или предпочитате химията?
Настя грабна приготвените предварително лист и химикалка и написа: „Все ми е едно, трябва бързо да оздравея и да работя“.
— Нищо ново — позасмя се бабата лекарка, след като прочете бележката, — нали сме хотел, всички са външни хора, всички бързат и искат по-скоро да оздравеят. Значи така, младежо — обърна се тя към Коротков, който стоеше наблизо, деликатно извърнат към прозореца. — Ще ви дам едно списъче, долу, в аптечния павилион, имаме всичко. Концентрирани отвари от билки от тайгата, етерични масла, изсушени треви, прахчета. Ще помолим момичетата да донесат термос с вряла вода. А вие, пиленце, ще попарвате билките, ще добавяте отварите, аз ще напиша по колко капки. Едното ще пиете, с второто ще промивате носа, с третото ще правите гаргара. Компресите с етеричните масла — на шията, момичетата ще ви донесат малки ленени кърпи и полиетиленови торбички, ще ги увивате и цял ден ще ходите с тях, ще ги сменяте на три часа. И ще мълчите поне до вечерта. А най-добре до утре сутринта. Няма да вкусвате лютиво, солено, пушено. И след гаргара минимум половин час нищо няма да ядете и пиете.
Тя даваше инструкциите и същевременно бързо пишеше с нечетливия си лекарски почерк.
— Ето. — Лекарката подаде листа на Коротков. — Ще спазвате всичко строго, както съм го написала, и ви гарантирам, че вдругиден вашето момиче ще бъде бодро и весело. Как се държи иначе, дисциплинирана ли е?
— Дори нямате представа колко — позасмя се Коротков.
— Е, прекрасно. Аз ще намина към три часа, ще я видя, ще я преслушам, най-важното е да не допуснем процесът да слезе надолу, към бронхите и белите дробове. Ако нещо тръгне на зле — ще направя инжекцийка. С една дума, младежо, вървете да си вършите работата, спокойно, ние тук ще се погрижим за дружката ви. В нашия хотел имаме добри камериерки, грижовни, ще им обясня, че нашето момиче няма глас, така че да не тропат на вратата, няма да дочакат отговор, просто да влизат. И да не я търсят по телефона. Ще донесат менюто, ще сервират обяда в стаята.
При думите за обяда Настя уплашено завъртя глава, мисълта за храна я ужасяваше.
— Какво, не ви се яде, нали? — засмя се бабата лекарка. — Така е сега. Но после ще огладнеете. Пък и трябва. Например кашичка, овесена, или картофки, крем супа също не е лошо. Само не забравяйте — да не е люто, солено или пушено. Засега трябва да си попазите гърленцето.
Когато Коротков донесе от аптечния павилион и нареди на голямата маса всички предписани от лекарката шишенца, кутийки и пакетчета, отчаяние обзе Настя. Юра хукна по задачите си, а тя седеше на дивана, обгърнала раменете си с ръце, поклащаше се, взирайки се тъпо в дългите лекарски писмена, и си повтаряше: „Няма да мога. Няма да мога. Никога няма да оздравея“.
Ако на света имаше човек, когото Альона Арканова, старши редакторката на телевизионната програма „Персона“, излъчвана веднъж седмично по местния канал, да мрази, този човек беше главната редакторка на същата програма Мила Милановская. То всъщност тя не беше никаква Милановская, а Милюкова, пък и по паспорт беше Камила, ама добре ли звучи това? Камила Милюкова… Хем е име на човек, работещ в телевизията, и това име задължително се появява в титрите на програмата, а пък човекът също мечтае час по-скоро да стане водещ. Пак добре, че не е Фрося Бурлакова. Да се пръснеш от смях. Така че името бе съкратено до обичайното за руския слух Мила, а фамилията бе преобразувана в по-изискана.
Инак почти никой не обичаше Милановская. Прекалено своенравна беше. Харесваха я само водещите на програмата — Гарик и Марина, защото всичко, което произнасяха в ефир, зрителите приписваха именно на тях. На никого и през акъла не минаваше, че всички онези умни и засукани думи, които изричаха водещите в разговорите с гостите, всички техни неочаквани въпроси и остроумни коментари в действителност ги казва главната редакторка. Човекът, който „седи в ухото на водещия“. Гарик и Марина водеха програмата поред, с гостуващите мъже разговаряше Марина, с жените — Гарик. И на водещите, естествено, страшно им харесваше след поредното излъчване хората да им казват:
— Ах, здравата го притисна!
— Леле, как пребледня тая, когато я попита за това! Веднага си пролича, че не й е чиста работата.