Водещите скромно се усмихваха и никога не признаваха, че главната редакторка десет минути преди началото на предаването, което беше на живо, а не на запис, им показваше сценария. Те, естествено, не успяваха да го запомнят и изцяло разчитаха на това, което после щяха да чуят в „ухото“ си. И това, което чуваха и съответно произнасяха по време на предаването, далеч невинаги изцяло съвпадаше с написаното в сценария. Тая кучка Милановская използваше и някакви други източници на информация, никога не разчиташе само на сведенията, събрани от редакторите и систематизирани и обобщени от старши редактора. Тя някак съумяваше да научи нещо „жълто“, за което не казваше на никого чак до секундата, когато по време на предаването подсказваше на водещия неочаквания въпрос или коментар.
В програмата „Персона“ участваха и видни личности от града, и гостуващи звезди от киното, естрадата и театъра. А във Вербицк работеха два театъра — драматичен и детски, и винаги имаше много гастролни спектакли. Канеха и обикновени граждани, спечелили си известност благодарение на някое необичайно събитие. Също така и съпругите и съпрузите на всички гореспоменати личности. При това предаванията с половинките се радваха на не по-малка, а понякога и на по-голяма любов сред телевизионните зрители: кой, ако не съпругът или съпругата ще разкаже за симпатичните слабости и битови навици на една популярна личност? Та това е като да надникнеш в кухнята или дори в спалнята…
След две седмици гост на програмата трябваше да бъде кметът на Вербицк — Константин Кирилович Смелков, така че Альона Арканова добросъвестно бе подготвила целия материал. Сложното беше, че Смелков бе участвал в предаването и по-рано: първия път — по време на предишната избирателна кампания, а втория — когато вече бе станал кмет. Предстоящото бе трето поред и цялата информация, която успяха да съберат, беше използвана. Младши редакторът и редакторът, пък и самата Альона покрай тях, буквално се претрепваха, за да изровят нещо свежо, върху което да се изградят интересни въпроси за водещата.
Добре, шумът около убитите еколози — това едно. Вярно, наболял въпрос е, но трудно се играе върху него, защото миналата седмица гост на предаването беше началникът на управлението на вътрешните работи полковник Баев и целият разговор се въртя тъкмо около тези убийства. Кметът едва ли ще може да добави нещо ново. Проектът за магистралата? И за него е говорено до втръсване. Смелков пак ще започне да бърбори за фермата, която щял да защитава, и за руските традиции в отглеждането на животни с ценна кожа и нейната обработка, и как строил стопанството със собствените си ръце… Докога? Освен това тази седмица в ефир ще излезе предаване с главния проектант на един от двата варианта за прокарване на магистрала, той ще дойде специално от Перов за участие в токшоуто „Персона“. И ако те решат да разпитват и кмета за проектите, ще се започнат повторения, а това е скучно за зрителя. Пък и Милановская няма да го допусне, тя иска всичко да е свежо, ново и пикантно.
Единственото, което хрумна на Альона, беше да се опита да изрови каква да е информация за отношенията между Смелков и неговия основен конкурент на изборите Горчевски. Ако успее да изясни, че те например се познават отдавна и са приятели, могат да захапят кмета с въпроси за „протоколното“ поведение на втория кандидат. А пък ако нещо не са могли да мелят брашно или има конфликт на интереси и предизборната борба помежду им е истинска, Милановская непременно ще съумее, разбира се, с гласа на водещата, така да извърти разговора, че гостенинът да изгуби контрол над себе си. И да започне да залива с помия съперника си. А това винаги е добре за телевизията.
Изобщо човек, който не владее емоциите си пред камерата, особено в пряко предаване, е най-доброто, което може да си пожелае всяка програма. И не е важно как точно ще се разкрие — в ридания или просто в търкулнала се сълза, в неудържим смях или в треперещи от вълнение ръце, в някакви глупости или произнесени дивотии. Това винаги е добре. И омразната Милановская никога не го забравя. Вярно, с ръка на сърцето, Альона Арканова трябва да си признае, че главната редакторка е права: човек само така трябва да работи, ако иска предаването му да има висок рейтинг. Ала все пак едно е сценарият на предаването и съвсем друго — поведението ти със служители и подчинени. А според Альона, Милановская се държеше просто отвратително.
Проблемите са си проблеми, обаче ще трябва да даде материал на Милановская. Днес е крайният срок и ако не го предаде, онази ще окрещи редакцията. Альона още веднъж отвори папката, за да провери всичко: дискът си е на мястото, текстът е в джоба, снимките са номерирани. Трябва да тръгва.