Но не успя. Самата Милановская, ярко гримирана червенокоса млада жена със злобни очи, надникна в стаята на редакторите. По всичко личеше, че е в прекрасно настроение, защото подари на Альона скъперническа усмивка, което инак се случваше изключително рядко.
— Излизам — съобщи главната редакторка, — днес вече няма да се връщам. Смелков готов ли е?
— Да, Камила Теодоровна — уплашено изписука Альона, — тъкмо се канех да ви го донеса.
— Дай го тук, ще го видя вкъщи. И не ме наричай Камила Теодоровна, не понасям това име. Колко пъти съм те молила! Така, какво имаме тук?
Милановская небрежно хвърли чантата си на стола и запрелиства текста, заразглежда снимките.
— Горчевски… Горчевски… Това е добре, това е интересно… Браво, момиче… Докато Горчевски учел в столичен университет, нашият кмет копаел земята и строял ферма. Да, това може да се използва, ако се поднесе правилно. Горчевски не е бил в казармата, а Смелков е бил… Между другото, защо Горчевски не е ходил войник? Нали е със седем години по-възрастен от Смелков, значи, ако веднага е влязъл в университета, по времето, когато нашият кмет с лопата в ръка е строял фермата, Горчевски вече сто пъти е трябвало да завърши. А той още е учел. Значи, не е влязъл веднага. А в казармата не е бил. Защо? Изклинчил ли е? Тогава трябва да знаем с каква диагноза. Лошо, Арканова. Недоглеждане. И между другото, защо всички разговори за Смелков винаги започват с неговата работа на строежа на фермата? А преди това какво е правил?
Альона с пламнало лице изтича при Милановская и с треперещи пръсти запрелиства текста.
— Ходил е на училище, в осемнайсето, ето тук има… Ето адреса на училището, интервютата с учители, които го помнят, са записани на диска, има ги и в текста… и адреса, на който е живеел… — забързано обясняваше момичето.
Внезапно лицето на Милановская сякаш се стегна, стана по-строго. Ама къде ти можеше да е по-строго отпреди! Но тя успя някак.
Главната редакторка с рязко движение затвори папката и я пъхна в чантата си.
— Ще видя. А ти трябва повече да внимаваш, пропускаш важни неща. Учи се от мен, докато още работя тук. Но инак браво, доволна съм.
Вратата се хлопна след нея и Альона с облекчение си пое дъх. Май този път се размина.
Както се казва, прави каквото трябва, пък да става каквото ще, мислеше си Настя Каменская, докато приготвяше поредната смес за гаргарата. Оказа се, че всичко не е толкова страшно, даже никак — действаш строго според инструкцията и всичко е наред.
Първо разчете написаното от лекарката, после състави график и го записа на лист, отбеляза в колко часа ще приема течности, в колко ще прави гаргара и ще промива носа, в колко ще сменя компреса. Убеди се, че между предписаните процедури остава време за сън, и реши, че ще навива часовника, ще се буди, ще се лекува и отново ще ляга. Безсънната нощ си проличаваше, в очите си тя сякаш имаше пясък, леко й се виеше свят.
Ала от този чудесен на пръв поглед план нищо не излезе: изхаби много време, докато схване от кое пакетче да приготвя настойка и от кое шише да отброява капки, после трябваше да чака билката да се накисне хубаво, а след това да поизстине, за да е приятна температурата на гаргарата. А увиването на собствената й шия с компрес се превърна в цяла епопея: натопената в лечебен разтвор кърпа не искаше да се закрепва на шията й, докато Настя с две ръце я усукваше с полиетиленова торбичка. Наложи се да го прави с едната ръка, което се оказа твърде сложна работа. След като най-сетне се справи със задачата, тя погледна часовника и разбра, че до „приемането вътрешно“ остават почти два часа, нави часовника и легна. Ала не успя да заспи веднага, а после тъкмо бе задрямала — вратата се отвори и влезе камериерката да разтребва апартамента. Като се проклинаше, задето забрави да окачи на бравата табелка „Не безпокойте“, Настя шепнешком, като си помагаше с жестикулации, обясни, че нейният апартамент не се нуждае от разтребване, но когато остана сама, разбра, че до иззвъняването на часовника остава съвсем малко време. „Нищо, следващия път ще бъда по-разумна“ — обеща си оптимистично.
Вторият цикъл мина по-лесно, но надеждата й да подремне отново не можа да се осъществи. Първо й донесоха нов термос с вряла вода, после по коридора с диви вопли се разтича някакво дете, след което Настя изведнъж разбра, че болката в гърлото при преглъщане й пречи да заспи. И друго: в хоризонтално положение носът й така се запушваше, че тя можеше да диша само през устата.