Намери се информация и за самите убийства, но доста своеобразна. Впрочем и това зависеше от гледната точка… Първата публикация за загадъчна смърт на еколог се бе появила в началото на май. Там се говореше за неразкритото убийство на пенсионер, който цял живот се занимавал с опазване на околната среда. Преди няколко години се пенсионирал, но напоследък — според членовете на семейството му — намерил приложение на своите знания и дългогодишен опит, оживил се, често пътувал нанякъде, четял много специална литература. Ала не разказвал нищо конкретно на близките си, само подхвърлял: „Нищо, скоро ще научите и ще видят те тогава“.
Тази публикация не беше предизвикала никаква особена реакция от форумците. Но само след две седмици се бе появила втора: за убийството на жена, която не беше местна, на около четирийсет години. „Полицията тръгна по пътя на най-малкото съпротивление и сметна смъртта за резултат от обир — пишеше в статията, — като се опираше на едно-единствено обстоятелство: липсата на чантата. На никого в нашата доблестна полиция дори не хрумна да обърне внимание на професията на убитата. Ние проведохме журналистическо разследване и установихме, че жертвата на това жестоко престъпление е била еколог. И липсата на чантата не говори за обир, дело на случайни престъпници, както иска да ни го представи полицията, а за стремеж да се отнемат материалите, намирали се в тази чанта. Да се отнемат именно за да не ги види никой никога.“ Естествено, това беше само версия. Непотвърдена с нищо, поне в самата статия. Но и с нищо неопровергана.
По-нататък в материала доста напористо се твърдеше, че това е вече вторият известен случай на убийство на еколози във Вербицк и че позицията и на полицията, и на ръководството на града буди поне недоумение: за разкриването на тези престъпления не се предприема абсолютно нищо и това дава основание да се говори, че изясняването на обстоятелствата по делото е неизгодно на някой извънредно могъщ човек.
Реакцията на тази публикация беше вече много по-разпалена, но и това бе разбираемо: едно убийство можеше да е случайно, ала второ подобно вече говореше за организирана престъпност. Темата бяха подхванали и другите средства за масова информация, бе започнало активно обсъждане. Но местното управление на вътрешните работи се бе размърдало едва когато се бе появила статия за трето убийство, доста по-отдавнашно, ако се съди по хронологията — първо в цялата серия. Самоубил се млад мъж, самотен, малко странен, както смятали околните. Година по-късно журналистите успели да изяснят, че и той се занимавал с екологични проучвания, и тогава изводът за самоубийство бил поставен под съмнение. Само че вече било невъзможно да се провери, тялото било кремирано.
Третият епизод бе накарал всички да заговорят за целенасочено изтребване на специалисти по екология, които са провеждали някакво общо изследване. Пенсионерът и младият мъж били местни, по-точно старият бил роден във Вербицк, а младият се бил преместил тук съвсем наскоро. Жената, която също става жертва на нападение, била пристигнала във Вербицк от съседната област. Живеела в евтино общежитие, платила леглото си в стая за четирима за десет дни, от което в статиите бе направен еднозначният извод, че тя е била поканена като специалист за отработване на някаква част от изследователската работа. Общо взето трябваше да се признае, че журналистите имаха основания за такъв извод.
И ето една съвсем прясна публикация, в която е изложено същото, за което говореше снощи майор Егоров: една жена донесла в полицията писмо, доставено й по погрешка и адресирано до убития преди по-малко от две седмици мъж. Така се разбрало, че той също бил еколог и провеждал изследвания в някаква тайнствена лаборатория. А лабораторията, види се, наистина е била тайнствена и изобщо цялата тази история изглеждаше извънредно загадъчна.
Никой от убитите приживе не бил споменавал за лабораторията, от което следваше, че и самата тя, и провежданите там проучвания са били под заплаха. Еколозите даже не са споделяли с какво изобщо се занимават.
Цялата тази ситуация напомняше на Настя традиционна работа под прикритие, когато се създава някакво предприятие, в случая лаборатория, там някакви хора работят уж по профила си, а в действителност вършат съвсем друга работа. И щом някой изведнъж е започнал систематично да ги премахва, това с висока вероятност е свързано именно с тази „друга“ работа, а не с официално обявения профил на организацията.