Впрочем всичко това нямаше абсолютно никакво значение. Имало ли е прикритие или не, тя, Настя Каменская, в рамките на поставената й задача трябваше да се убеди само в едно: че екологичните проблеми няма да се превърнат в препятствие за създаването и функционирането на почивна база. Повече не й трябваше.
Четенето се проточи, периодично звънеше часовникът и известяваше, че е време да пие настойка, да прави гаргара, да сменя компреса… Тя с неудоволствие откъсваше очи от екрана, ставаше, правеше настойки, капеше капки, намокряше кърпи, увиваше врата си с полиетиленови торбички, след което доволно си казваше: „Браво на теб!“. И се връщаше при компютъра.
Както беше обещала, румената баба докторица дойде към три часа. Бързо прегледа гърлото й, провери компреса, преслуша бронхите и белите й дробове, похвали я за поставения на масата до лекарствата график, строго й заръча непременно да обядва и си тръгна, като предупреди, че ще дойде утре сутринта.
Когато донесоха менюто от ресторанта, Настя послушно избра запечени в сметана картофи, които изяде пред лаптопа.
Щом чу как за пореден път вратата се отвори, тя дори не погледна, напълно сигурна, че отново са й донесли термос с вряла вода.
— Изпратили са ви цветя — чу зад гърба си женски глас.
Настя изненадано се извърна, насред стаята стоеше огромна кошница с цветя. Тя понечи да заяви, че е станала грешка, но си спомни, че още няма глас, и се постара да покаже с мимика и жестове пълно недоумение: „На мен ли? Не може да бъде“. За по-убедително разтърси и глава, за което веднага съжали.
Момичето със строг костюм и бяла блузка, което бе донесло кошницата, й подаде малка картичка. От едната й страна пишеше: За Анастасия Павловна Каменская, беше отбелязан и номерът на апартамента й. А от другата: Добре дошли във Вербицк! Желая ви бързо оздравяване! С уважение — П. С. Ворожец, и телефонен номер.
Настя посочи с пръст името „Ворожец“ и въпросително погледна момичето.
— Пьотър Сергеевич е един от най-богатите хора в нашия град — на драго сърце поясни то — и близък приятел на нашия кмет.
Така значи! Приятел на кмета — това е добре. Дори много добре. Ако тя още беше офицер от полицията, подобно ухажване непременно щеше да я разгневи и уплаши: определено се опитват да я притискат или дори да й пробутат подкуп. Но сега е на свободна практика, не е държавен служител. Така че няма никаква опасност. Пък тя няма и никакво желание да влиза в близък контакт.
Настя кимна, давайки знак на момичето, че е приела подаръка. Взе цигарите, запали една в тоалетната, та да не умирисва стаята, после извади телефона, сложи пред себе си картичката и изпрати на посочения номер съобщение: „Много благодаря, трогната съм“.
След няколко минути пристигна отговор: „Мога ли да бъда полезен? Може би ви трябва нещо? Лекар, лекарства?“.
Виж ти! Един от най-богатите хора в града е решил да прояви благосклонност към обикновена московчанка, дошла в командировка. Това е нещо ново! Не стига, че знае за пристигането, ами е осведомен и че е болна. Интересно, какво ли иска всъщност?
Анастасия Каменская открай време обичаше най-преките пътища и поставените ребром въпроси. Затова, без да му мисли много, написа: „Благодаря, нищо не ми трябва. А на вас?“. И погледна малкия апарат с нескрито злорадство: е, какво, богати човече, как смяташ да отговориш на въпроса ми?
А въпросът очевидно не хареса на господин Ворожец, защото той не изпрати отговор доста дълго. Настя успя да направи гаргара и да прочете още няколко статии в интернет, докато получи поредното съобщение: „Достатъчно ми е да знам, че всичко с вас е наред“. За няколко секунди тя дори се почувства неловко: може човекът да проявява искрена загриженост, а тя го нагрубява. Витя Егоров вчера спомена, че началникът на управлението на вътрешните работи е близък приятел на кмета, а ето, този Ворожец също му е приятел, следователно те тримата са един отбор. И затова няма нищо чудно, че още щом с Коротков са посетили полковника, за тяхното пристигане е научил и Пьотър Сергеевич. Баев е зает човек и не толкова богат като приятеля си бизнесмен, за когото е много по-лесно да прояви гостоприемство и който определено има и повече пари, и по-луксозна къща, и по-широки възможности. Полковникът иска да окаже някакво съдействие, затова е помолил приятеля си за услуга. Вероятно и кметът е заинтересован по някакъв начин от банка АПК и с това се старае да покаже дружески жест към банкера Каменски. Възможно е и самият Пьотър Сергеевич да има строителен бизнес и да желае да си осигури подкрепата на представителите на банката, та после да получи поръчка… С една дума, може и да няма никакви „неприлични“ причини да проявява доброжелателност и любезност. И не е нужно тя да се възмущава.