Ето защо, когато получи от Коротков поредния есемес с въпроса: „Как си?“, Настя написа: „Всичко е наред. Местният бизнеселит търси приятелството ни“. И страшно се изненада, когато получи отговор: „Знам“.
— Старци, я вижте, на коя снимка ви харесвам повече?
Вера Смелкова, съпругата на кмета, учудено погледна снимките, които й подаде дъщеря й: на едната бъдещият кмет, млад и красив, държеше на ръце Лариса, още на годинка, застанал насред детска площадка, а на другата Вера и Костя водеха тържествено окичената с панделки и широко усмихната първокласничка с букет гладиоли към училището.
— Ами че ти и на двете снимки си красавица! — убедено каза Вера.
— Да бе — сбърчи носле Лариса. — На едната изобщо не се разбира какво съм, на другата ми се виждат скобите на зъбите. Но пък всички останали са още по-лоши.
Вера се усмихна и поклати глава. Ето, винаги става така! Лариска вечно е недоволна от нещо, навсякъде търси и естествено, намира проблеми или поне недостатъци. Толкова е различна от по-голямата си сестра — тя е разумна, спокойна, с удоволствие приема всички бонуси и привилегии на положението си на „дъщеря на първия човек в града“. По-голямата, първата им дъщеря с Костя, завърши Московския държавен университет и сега работи в Санкт Петербург, прави кариера, печели добре, пътува в чужбина на семинари и тренинги, повишава квалификацията си. И в личния й живот всичко е наред.
А виж, Лорик е постоянен източник на тревоги. Не иска по никакъв начин да живее в тон с положението на баща си, не желае да се съобразява, че към нея, както и към самия Костя, и към съпругата му — Вера, е насочено вниманието не само на пресата, но и на всички жители на Вербицк. Та нали семейството на кмета е неговата репутация! Лорик отказва да живее с родителите си в резиденцията, на нея й дай свобода в празния градски апартамент и право да ходи където си ще, да се среща с когото й падне и да се облича като плашило! Огромен труд й струваше всеки път да придумва момичето да остане с тях поне няколко дена. Днес тя дойде по собствена инициатива, с което страшно зарадва Вера.
— Татко ти да каже — предложи на дъщеря си. — Нали той е нашият главен експерт по женска красота.
Подаде снимките на мъжа си. Константин Кирилович ги разгледа с разнежена физиономия.
— Колко хубавичка беше! Просто ангел! И къде се дяна всичко това?
— Дай накратко, тате — нетърпеливо го прекъсна Лариса, — коя е по-добре да взема?
— Да я вземеш за какво? Смяташ да подариш детска снимка на гаджето си ли? Или да я пуснеш в интернет?
— Абе на Милка й трябва! Тя ме помоли за някакви снимки, където си с децата си.
— На коя Милка? — навъси се Смелков.
— Ами на Милановская! Ти да не забрави? След две седмици ще участваш в „Персона“. Тя иска да покаже снимки, на които си млад, да разкаже какъв добър съпруг и баща си. По-точно, ти ще разказваш, водещата ще те попита.
— Ама вие приятелки ли сте с Милановская? — учуди се Вера.
Впрочем учудването й не беше съвсем искрено. Родителите на Лариса Смелкова отдавна бяха разбрали, че момичето старателно крие от тях личния си живот, и то далеч не защото в него има нещо осъдително, а само като протест срещу контролирането. Те не познаваха нейните приятели и кавалери, макар да подразбираха, че дъщеря им има и приятели, и кавалери. Началникът на службата за безопасност при кмета си знаеше работата, но все пак щеше да е за предпочитане лично да познават тези, с които дружи Лариса.
— Не че сме толкова близки, но се познаваме още от първото предаване. Така, виждаме се понякога. Тя е страхотна! Добре, ще взема и двете снимки, и без това и на двете съм грозница.
— Не си измисляй — гальовно каза Вера.
Впрочем едва ли думите й бяха чути. Лариса грабна снимките и изхвърча от стаята, където родителите й пиеха вечерния си чай.
— Ето, вечно става така — покрусено въздъхна съпругата на кмета. — Не ни чува изобщо, живее някакъв свой живот, съвсем се откъсна от нас. Дори приятеля й не сме виждали.
— Докладваха ми, че не са засичали Лариса да има някакви опасни връзки — твърдо отговори Константин Кирилович. — Около нея се въртят много младежи, забавляват се заедно. Ти какво, да не искаш моята служба за безопасност да се навре и в леглото й? Те си имат други задължения, още повече сега, когато изборите наближават.
Но Вера не смяташе да се предава.