Тя реши незабавно да премине към изпълнение на замисленото. Легна, угаси аплика, постара се да се отпусне, започна да задрямва… Чу далечен вой на сирена на „Бърза помощ“ и веднага се улови, че замърмори наум: „Ето на, моля ви се. Тъкмо заспивах! А и как да затворя прозореца — задушно е, а аз не мога да спя така. Няма да мигна чак до сутринта…“.
И се сепна. Не, трябва да мисли другояче. Колко е хубаво, че „Бърза помощ“ е поела нанякъде! Някой е зле, някой се нуждае от помощ, и ей сега лекарите ще пристигнат при човека, ще направят каквото трябва, ще го спасят. И всичко ще бъде наред. Колко е хубаво, че линейката е пуснала сирената, защото, ако човекът вече не се нуждаеше от помощ, щяха да го карат бавно, безшумно. А щом има сирена, значи, има надежда. И на това тя може и трябва да се радва.
Изведнъж с учудване осъзна, че се усмихва в тъмното.
ПЕТЪК
Растенията от тайгата се оказаха наистина чудодейни и сутринта на следващия ден Анастасия Каменская се чувстваше напълно здрава. Гърлото вече не я болеше, не й се виеше свят. Вярно, гласът й още дрезгавееше и носът беше все така запушен, но в сравнение с вчерашния ден всичко това изглеждаше като абсолютна дреболия. Трябваше да се постарае и днес да се лекува грижливо, както вчера, нищо да не пропуска и нарушава, и тогава за утре всичко щеше да се оправи напълно, а тя да се отдаде на пълноценна работа с Юрка. След гаргарата трийсет минути никакво ядене и пиене… Значи, приготвяме отварата, правим гаргарата, в банята и всичко друго по реда си — точно трийсет минути и ще може да слезе в ресторанта.
— Коротков, вече съм будна! — каза тя и открехна вратата към съседния апартамент. — След половин час слизаме за закуска!
— Аха! — долетя от стаята на Юрка заедно с гласа на говорителя, който четеше новините по някакъв телевизионен канал. По прозвучалите имена пролича, че каналът бе федерален.
Тя взе душ, облече се и точно след трийсет минути, както беше обещала, надникна при Коротков. Той все така гледаше новините, но този път вече местните.
— Засега полицията отказва да коментира възможните причини за убийството — изреждаше бързо водещата.
— Готова съм — весело съобщи Настя — и дори почти напълно здрава. Какво, пак ли са убили някого? Или става дума за същите еколози?
Коротков натисна копчето на дистанционното, за да изключи телевизора, и стана.
— Някаква млада дама от местния телевизионен канал — поясни той. — Не вярвам да е нещо политическо, работела като главен редактор на токшоу. Сигурно е битово… Любовник или съперничка, а може и конфликт в службата.
Храната в ресторанта се оказа същата като вчера: не твърде разнообразна, но изобилна и вкусна. А Настя имаше чудесен апетит и Коротков откровено се веселеше, като я гледаше с какво удоволствие нагъва кренвиршите с омлет и пирожките, които вчера й беше хвалил.
— Та аз не съм вечеряла — обясни тя смутено, когато улови насмешливия му поглед.
— Абе яж си със здраве! — разсмя се Юра. — Стой си в стаята и събирай сили за утрешната атака. А пък аз ще се срещна с още някои хора, ще проуча един-два въпроса, та утре да излезем извън града и да огледаме местността. И без това днес е петък, предстоят два почивни дни, в нито една канцелария няма да решим какъвто и да е въпрос. Разбира се, ще ми покажат всичко на картата, но нали разбираш, че трябва да го видим с очите си. А ти какво планираш? Разбрах вече, че не умееш да боледуваш тихо и скромно, със сигурност пак ще се ровиш в информацията.
— Да, ама не си прав — възрази тя и посегна за поредната пирожка, — дори много скромно си боледувам, никакви скъпоструващи препарати, системи и други процедури. И съвсем, ама съвсем тихо — ни се виждам, ни се чувам, дори с никого не разговарям. Но понеже ти като старши в нашата група трябва да осигуриш изясняването на въпроса за екологичната обстановка, аз ще се заема именно с това. Разбира се, никой няма да ме пусне да припаря до случая с убитите еколози, но може да опитам да се доближа до него откъм другата страна.
— Аха — кимна Коротков, — през задната портичка, както казваше Райкин. И къде е тази портичка според теб?