— През фермата.
— Ти какво, да не си решила да ходиш при животните?
— Е, чак пък толкова! — засмя се Настя. — Макар че няма да е лошо, но не и днес, естествено. Не, Юраша, аз ще действам по стария канцеларски начин: ще чета. Като начало трябва да разбера дали една ферма за норки по принцип представлява опасност за околната среда. После, ако отговорът е положителен, ще опитам да изясня възможно ли е случаят с конкретната тукашна ферма да е такъв. Та аз не знам нищо за отглеждането на животни с ценни кожи. Е, сега ще опитам да запълня тази празнина в образованието си.
— Ох, Павловна, по-добре вземи се ориентирай с разположението на силите в предизборната битка, защото на мен ми предстои да разговарям с хората… За какво ти е тази екология!
— Их, Юра, политиката ми е скучна.
— А екологията да не е забавна?
— И тя е скучна. Но и да се ориентирам в тукашните избори, няма да се сдобия с нови знания, разбираш ли? Е, ще изясня кой срещу кого е и кой с кого воюва, кой колко пари има и кой за какво плаща. И какво ме топли това? Още щом напуснем територията на този славен град, ще изхвърля всичките свои знания за местната политика на боклука, тъй като никога вече няма да ми потрябват. Ако ще върша скучна работа, по-добре да избера такава, която да ми даде нови знания или навици. Законите за опазването на природната среда навсякъде са еднакви, познаването им може и да ми е от полза отново някъде.
— И кога го измисли това? — скептично се осведоми Коротков.
— Тази сутрин, докато стоях под душа. Ти вчера ми удари такава плесница, благодаря ти, добре ме отрезви — усмихна се Настя.
— В смисъл?
— В смисъл, че вече съм във втората половина от живота си и ми остава по-малко от вече преживяното. Ето защо е глупаво и нерационално да хабя скъпоценни дни и часове, дори минути, за предъвкване на мисли колко е лошо всичко. Пренесъл си жената през реката, оставил си я на брега — и си продължавай по пътя, не се тръшкай. Е, а пък със следващата крачка в този ред на разсъждения стигнах до разбирането, че е целесъобразно да придобиваш нови знания. Така че с политиката се оправяй сам някак. Още повече че сега си решил да се сприятеляваш с Пьотър Сергеевич Ворожец. Е, той ще ти обясни всичко с подробности.
— Между другото, за Ворожец — сети се Коротков, когато вече отиваха към асансьора, за да се качат на шестия етаж в апартаментите си. — Обещах днес да му отговоря приемаме ли поканата му и ако сме съгласни, от кой ден и кога да прати кола да ни вземе.
Настя се замисли. Не й се искаше да живее в къщата на абсолютно непознат човек. В главата й веднага нахлуха тревожни мисли: тъкмо бе започнала да свиква с хотелския апартамент, а сега ще трябва да започне отначало, пък и не се знае къде се намира тази къща, каква стая ще има тя в нея и предвидени ли са там собствена баня и тоалетна, какво е леглото, дали е удобно, няма ли да й е задушно. Мислите се нароиха с невероятна скорост, предполагаемите възможни неуредици буквално изскачаха от всички ъгли и се стоварваха върху Настя Каменская, заплашвайки да я смачкат с огромната си маса.
— Можем ли да откажем? — попита неуверено.
— Разбира се. Но защо? Какъв смисъл има да отказваме? Да отхвърлим гостоприемството на човека и да го настроим срещу себе си? С теб няма какво да крием. Виж, полза от гостуването у Ворожец можем да извлечем. И после, приятелко, ти сама си противоречиш. Нали току-що ми говори за ползата от придобиването на нови знания. Била ли си някога в къща на сибирски бизнесмен? Имаш ли представа как живее той? Хайде, за политиката съм готов да се съглася, всички тези знания имат значение тук и сега и после няма да ни влязат в работа. Но да опознаеш начина на живот, навиците, вкусовете на човека… Представи си, че те са съвсем различни от тези на столичните бизнесмени. И после, ще можем да поразпитаме домакина и за екологичните проблеми, и за фермата, щом това ти е толкова интересно. Доколкото разбрах, той е местен човек, значи, сигурно е в течение на всичко.
Настя тръсна глава, за да отпъди натрапчивите, агресивни мисли. Да не е полудяла? От какво се опасява? По-точно, защо си го позволява? Та нали преди малко реши да не оставя страховете й да вземат връх над всичко позитивно около нея! И къде са сега всички тези добри намерения? Става дума за три-четири дни и дори в къщата на Ворожец леглата в стаите за гости да са неудобни, това изобщо не е съдбоносно. В края на краищата винаги могат да се върнат в хотела. Решението трябва да се вземе на място и според обстоятелствата, а не да се кахъри за всички тези „ами ако“ и „представи си, че…“.
— Прав си, разбира се — твърдо каза Настя. — Днес ще се полекувам още малко, а утре можем да отидем. Или вдругиден. Както решиш.