Майор Егоров насмешливо огледа събралите се в една стая служители на програма „Персона“. Страх ги е, кучите синове. Ама от какво може да се боят? Сигурно си мислят, че сега оперативните работници начело със следователя ще започнат да преравят гардеробите им за техните детински тайнички: кой с кого спи, кой на кого помага в кариерата и кой срещу кого крои интриги. Ех, да знаеха, че всъщност ръководството на криминалната полиция смята убийството на главната редакторка Милюкова, намерена рано тази сутрин във входа на собствения си блок с признаци на удушаване, за нещо третостепенно… Именно затова са изпратили тук не „най-добрите от най-добрите“, а Егоров, когото вече никой не взема на сериозно. А с него и съвсем младичкия, още зелен оперативен работник от територията Мишаня Резвих. И следователят е от „безперспективните“, аха-аха ще излезе в пенсия, не търси професионални победи. Защото най-добрите, най-настървените и най-перспективните се трепят по случая с еколозите, които са обект номер едно, към тях е цялото внимание, а тук какво има — някаква си редакторка от местната телевизия. Дори не е водеща или продуцент. Водещите са хора известни, продуцентите са с пари, а какво е една главна редакторка? Ами нищо!
Бяха решили да действат по „опростената схема“, както я наричаше самият Егоров. Обикновено оперативните работници разпитват всички, които успеят да намерят, и ако някой знае или е видял нещо интересно — канят го при следователя, който разпитва тези свидетели вече официално, с протоколиране. А при „опростената схема“ следователят отиваше заедно с оперативните работници на мястото с най-голям брой потенциални свидетели и още там се настаняваше на нечие бюро и разпитваше онези, които оперативните му предлагаха след масовия и бърз разпит.
В момента следователят пишеше протокола от разпита на продуцента, а Мишаня Резвих, присвил белезникавите си веждички, разговаряше със звукооператорите. Виктор Егоров слушаше развълнуваното треперещо гласче на симпатичното пухкаво девойче на име Альона Арканова. Тази кифличка ту се изчервяваше, ту пребледняваше, личеше, че е ужасно притеснена, но майорът, кой знае защо, беше абсолютно сигурен в нейната честност.
— Мила… тоест Камила Теодоровна се отби при нас вчера към четири часа, взе си довиждане, каза, че днес, тоест… в смисъл… вчера… вече няма да се връща тук — пресекливо говореше момичето. — Аз й дадох материалите, тя ги погледна и ги взе, каза, че ще ги прочете вкъщи. Повече не съм я виждала.
— В какво настроение беше? Стори ли ти се угрижена от нещо? Може би разстроена, уплашена?
— Не, тя беше… ами както обикновено… Една такава ядосана! — изтърси Альона и веднага пламна.
— Ти какви материали й даде?
— За кмета, за Смелков. След две седмици той ще бъде гост в нашето предаване… тоест… ами в смисъл… трябваше да бъде. Сега не знам. Редакторите събират информация, дават я на главната редакторка, а тя вече пише сценария и после помага на водещите в прякото предаване. Ние събрахме всичко и аз предадох папката на Камила Теодоровна.
Обискът в жилището на убитата вече бе извършен рано сутринта, веднага след откриването на трупа й във входа на нейния блок. Папката с надпис „Смелков, пряко предаване 24.07.2014“ наистина беше на масата в хола. Егоров, който участваше в обиска, я видя с очите си. В нея имаше диск, джоб с разпечатки и плик със снимки. Сега тя се намираше в чантата на следователя.
Егоров отиде до бюрото, където се водеше разпитът, наведе се и шепнешком помоли следователя да му даде папката.
— Тази ли? — попита той Альона.
Момичето бързо прегледа съдържанието й и кимна:
— Да, това са моите материали. В смисъл… нашите.
— Виж ги внимателно: всичко ли е на мястото си? Не е ли изчезнало нещо?
Альона извади разпечатките от джоба и ги огледа лист по лист, като бързо пробягваше с очи по текста, после провери плика със снимките.
— Всичко е налице — отговори уверено.
— А можеш ли да провериш диска?
— Разбира се.
Тя го постави в гнездото на компютъра, а през това време Егоров отиде при Миша, който тъкмо бе приключил разговора с един от звукооператорите.
— Е, как е? Има ли нещо?
— Ами все същото: Милановская, всъщност Милюкова, била зла жена, надута и груба, всички я мразели, но същевременно признавали, че благодарение на нея предаването има висок рейтинг. Изглежда, не е спяла с никого оттук, дори нищо не се е говорело. Имала конфликти практически с всички, така че по принцип е можел да я убие всеки от екипа на предаването и изобщо на канала.