— Добре, да пристъпваме тогава — изкомандва Хохлов.
Следователят погледна Егоров многозначително, сиреч, видя ли как сега оперативните работници се разпореждат в мое присъствие? Съвършено очевидно беше, че капитанът искрено се смята за главния тук. По закон главен беше, разбира се, следователят, а виж, според руския манталитет — онзи, който беше човек на началството. Тоест именно капитан Хохлов.
— Учи се, Мишаня, как да се самоизтъкваш — прошепна Егоров на младия си колега. — Когато се научиш, ще те преместят от района в града, ще работиш в един отдел с мен, а после току-виж и до началник си се издигнал. Ето, Милюкова е съумяла да се набие в очи — и е работела в отделен кабинет, докато всички останали редактори са се тъпчели в една обща стая.
— Ама ето че нея са убили — също шепнешком отговори Резвих, — а всички останали са живи.
— И ти си прав — изхъмка майорът. — Колкото си по-незабележим, толкова повече шансове за оцеляване имаш.
Тримата оперативни работници подбраха в коридора двама за поемни лица и отключиха кабинета, в който едва довчера бе работила загиналата Камила Теодоровна Милюкова, или казано другояче — Мила Милановская. Кабинетът беше миниатюрен, но пак си беше отделна стая, белег за определен статут. Освен работното бюро с компютъра и офисния стол с висока облегалка, в малкото пространство се бе намерило място само за стелаж с папки и един стол за посетители. Сега тук просто нямаше никаква възможност да се поберат шестима души, като се имат предвид и поемните лица. Следователят решително отмести застаналия на прага Вадим Хохлов, промуши се в стайчето и веднага се настани зад бюрото, отваряйки чантата си.
— Аз ще пиша протокола — заяви той, — някой да работи, останалите — ако обичате, стойте до вратата и не пречете.
Да работи, тоест да претърсва помещението, пожела, естествено, Хохлов. Както е редът, започна от бюрото: първо от нещата върху него, после съдържанието на чекмеджетата. Вадим мълчаливо преглеждаше документите, четеше ги и ги оставяше настрана, а следователят, без да бърза, първо подписа постановлението за провеждането на обиска, после започна да попълва бланката на протокола.
На бюрото не се намери нищо достойно за внимание. Виж, обаче в едно от чекмеджетата ги очакваше изненадваща находка — два отворени плика без адреси, две писма със закани. От тях съвсем еднозначно следваше, че на Милановская са предлагали пари, за да включи в предаването с Алексей Новак, проектирал „южния“ вариант на магистралата, материали, компрометиращи проекта. Авторът на едното писмо искаше по време на разговора с проектанта да се излъчат предварително записани интервюта със специалисти или да прозвучат въпроси от залата, които ясно да покажат: пътят през фермата, тоест „северният“ вариант, е по-добър за всички и по-изгоден. Защото е по-кратък и ще минава по не толкова сложна местност, което пък означава, че ще глътне по-малко средства. А някои хора проектират и се опитват да защитят „южния“ вариант само за да може „тази банда крадци начело с кмета Смелков да получи от бюджета повече пари и да ги „излапа““.
Това вече беше нещо! Докато Вадим Хохлов изследваше съдържанието на папката „Новак, пряко предаване 17.07.2014“, Егоров и Миша Резвих хукнаха отново да търсят и разпитват редакторите. Всички в един глас ги уверяваха, че Милюкова не е възлагала на никого да организира нито интервюта, нито реплики от залата. И ако всички тези хора казваха истината, излизаше, че Камила Теодоровна не се е уплашила от заканите и не се е поддала на шантажа от привържениците на „северния“ вариант. Вярно, до предаването оставаха още два дена и тя все пак може да е възнамерявала да направи това, което са искали от нея и за което са й предлагали пари. Та нали за това време може много да се направи. Но защо тогава са я убили? Защото е дала ясно да се разбере, че отказва и няма да промени намеренията си? Или все пак е сторила всичко необходимо, изпълнила го е сама, без да прибягва до помощта на служителите и без да ги уведоми? Ала тогава излизаше, че са я убили привържениците именно на „южния“ вариант, които по някакъв начин са научили, че се готви атака върху общественото мнение, и са се уплашили. Всичко това звучеше абсолютно шантаво: беше малко вероятно могъщи и богати хора, с връзки и пари, да са се уплашили от някакво си токшоу, гледано от домакини.
Приложиха към делото писмата и папката с материали, подготвени за предаването с Алексей Новак, иззеха компютъра на Милюкова, приключиха обиска и се разотидоха: следователят — към местоработата си в следствения комитет, оперативните работници — при началството за доклад.