Докато пътуваха в колата, се разбра, че Вадим Хохлов не си е губил времето, а е успял, преди да дойде в телевизията, да посети блока, където живяла убитата Милюкова. И разговарял със съседите й както от входа, така и от улицата, за да възстанови последната вечер в живота на младата жена. Камила имала малко куче, помиярче, ужасно чорлаво и ужасно гальовно, и стопанката му всяка вечер го разхождала, а и сутрин. Снощи пак излязла с Фрося — така се казвало чорлавото пале, спирала се на приказки с други кучкари, с една дума, всичко било както обикновено. И часът на разходката бил обичайният, от девет до десет. Никой не видял кога Милюкова се прибрала от студиото, но около шест часа вечерта я забелязали да отива до магазина на съседната улица, а и в самия магазин си я спомниха — все пак работи в телевизията, местна знаменитост е, среща се с такива известни хора! Продуктите, които купила Милюкова, говорели, че тя най-вероятно чака гости. И тези гости, а може би този гостенин трябва да е дошъл през нощта, вече след десет часа, защото от девет до десет тя разхождала кучето. Трудно е човек да си представи ситуация, когато ти идват гости, а ти ги оставяш вкъщи за цял час и излизаш да разходиш домашния си любимец. В такива случаи или съкращаваш разходката до петнайсетина минути, или излизаш заедно с гостите, докато псето свърши всичките си прости и сложни работи. Камила Теодоровна обаче спокойно се разхождала цял час, както обикновено, и никой от хората, с които спирала да побъбри, не забелязал тя да бърза.
— Най-вероятно след десет часа е дошъл любовникът й, когото засега не сме установили, но ще го установим в най-скоро време — направи равносметката Хохлов. — Останал е през нощта, а на сутринта е излязъл заедно с Милюкова, която е извеждала кучето, и я е удушил направо във входа. Във всеки случай, този неин нощен гостенин явно е последният, който я е видял жива, и ние трябва да го намерим.
Егоров ехидно се усмихна. Ах, тези съвременни момчета, които рано са опознали вкуса на парите! Те дори не могат да си представят как живеят и какво правят хората, когато джобът им е празен. Да, по версиите, които гради оперативният работник, веднага можеш да кажеш какво е финансовото му положение. На капитана дори през ум не му мина онова, което на първо място си помисли майорът: у Милюкова наистина са дошли гости, и то двама, приятелка с любовника си, които няма къде да се виждат. Нямат пари да наемат апартамент или хотелска стая, затова се скитат по приятели и познати: кой заминава в отпуск, кой в командировка, а някои ги пускат и просто така, като Милюкова. Приготвила им е вечеря, културно е поседяла на масата с тях и после ги е оставила насаме за цял час, докато е разхождала кучето. Това е цялата история. Защото — майор Егоров беше твърдо убеден в това, — ако Милюкова е имала що-годе постоянен любовник, вече щяха да знаят името му или от служителите, или от съседите: жена, която живее сама, не би тичала по срещи на други места, в това няма никакъв смисъл. Виж, името на нещастната влюбена приятелка, която Милюкова евентуално е пуснала в дома си за сърдечни наслади, може и никой да не знае.
От една страна, разбира се, браво на Хохлов, направил е каквото трябваше и каквото не са успели да сторят пратените на местопрестъплението оперативни работници. Не е претупал изпълнението на задачата, която обикновено се възлага на участъковите и на млади неопитни оперативни работници. Но все пак… Капитанът е човек на Баев. И не може да му се има доверие.
Видеото, записано по време на срещата на кмета Смелков с населението в просторната актова зала на Вербицкия металургичен комбинат и изнесено в интернет, се оказа с не много добро качество, но все пак Настя почувства обаянието и привлекателността на първия човек в града. Докато ставаше дума за социалната политика, тя просто разглеждаше Константин Кирилович и се вслушваше в гласа му, а когато той заговори за фермата, пренесе вниманието си към смисъла на казаното.
Кметът наистина изглеждаше като човек, влюбен в отглеждането на животни с ценни кожи и готов да отстоява този отрасъл до последна капка кръв. Но наред с лозунгите Настя чу и много нови за нея неща. Никога и през ум не й беше минавало да се интересува от този въпрос, а се оказа, че ценните кожи още от Средновековието са изпълнявали ролята не само на валута за попълване на хазната, но се използвали и за дипломатически подаръци. Руските ценни кожи са заемали лидерски позиции в световната търговия чак до перестройката. Ленинградската аукционна къща се славела и с обемите на продажби, и с качеството на кожите. През 1937-а там пристигнали представители на 163 фирми от 15 страни, а имало години, когато темпът на продажбите на кожите от норка бил един милион броя за 9 часа. Един милион кожи! Настя трудно можеше да си представи такова количество. Освен това кметът каза, че в годините на Великата отечествена война 40% от валутните запаси в хазната на Съветския съюз били от износ на ценни кожи, САЩ активно ги купували срещу помощ с техника, продоволствие и боеприпаси.