Цифрите, които цитираше в речта си кметът Смелков, шокираха: в съветско време животни с ценни кожи се развъждали в 600 стопанства, а сега останали едва 22, и докато преди перестройката износът само на кожи от норка представлявал 4 милиона броя годишно, днес това количество намаляло до 300 хиляди. При това, освен норки, се изнасяли и самур, и песец, и лисица, и катерица, и нутрия, и пор… Някога този отрасъл осигурявал за продажба 150 милиона кожи годишно. И всичко това също изчезнало или вече напълно било западнало.
Общият патос на речта на кмета се свеждаше до нуждата от възраждане на руските кожухарски традиции, до предотвратяването на тяхната гибел. Той говореше, че всяка ликвидирана животновъдна ферма е крачка назад и истинско доказателство, че Русия предава позициите си и отстъпва. Ценните кожи са и слава за Русия, и реални постъпления в бюджета.
„Браво на него — позасмя се Каменская, — измисли поредната национална идея. Ала нима наистина всичко е толкова катастрофално, както се опитва да го представи на населението Смелков?“
Тя отново се зарадва, че съществува това забележително изобретение — интернет, където човек може да провери отново всяка възможна информация. Потъна в търсене и изучаване на най-различни материали по история на руските ценни кожи, намери много интересни и неочаквани неща. От душа се посмя на цитираната в един от обзорите фраза от документ от 1621 година, в който на Верхотурския войвода се предписваше за предотвратяване на кражби грижливо да описва целия товар на движещите се към Москва кервани с ценни кожи, „за да няма истерии за царските парични приходи“.
Колкото до конкретните цифри, цитирани от кмета, работата не беше толкова гладка, данните, намерени в интернет, говореха друго. Например, докато Смелков твърдеше, че при съветската власт в нашата страна са работели 600 животновъдни ферми, а сега са останали само 22, в други материали показателите за предперестроечния период се движеха от 400 до 650, а днешните стигаха до 40. Но от това същината на проблема едва ли много се променяше, цифрите във всички варианти очевидно показваха разруха и унищожаване на отрасъла.
Денят, изпълнен с четене, прекъсвано от лечебни процедури, отлетя незабелязано. И когато Коротков се прибра след поредната „вечеря с важни за нас хора“, Настя бе стигнала до твърдото убеждение, че работещото животновъдно стопанство не може да причини никакви особени екологични проблеми, ако всичко в него се върши според правилата. Сега трябваше да си изяснят как стоят нещата със спазването на тези правила във Вербицката ферма.
Тя се опитваше да задържи в главата си и да не забрави всички сложни думи и цифрови показатели, въз основа на които се прави изводът за екологичната безопасност на предприятията, затова слушаше Коротков с половин ухо. А Юра й разказваше за проблемите около финансирането на магистралата и това беше абсолютно безинтересно за Анастасия Каменская.
— Ама, Юра, за какво ми е това… — жално смотолеви тя. — И без туй нищо не разбирам.
— То няма и какво да му се разбира — отсече Коротков. — Обаче трябва да се знае, за да се оцени каква е вероятността да се приеме определен вариант на проекта. Значи, гледай и слушай: финансирането на строителството на пътя има три източника…
Настя се мръщеше, преструвайки се старателно, че не се чувства добре, но не дочака съчувствие и започна да се заслушва. Първият източник на финансиране бил Федералният пътен фонд, който бил под шапката на Транспортното министерство. Вторият бил областният пътен фонд, а третият — парите от инвеститорите. Федералната програма за развитие на транспорта и пътното стопанство предвиждала определено финансиране на Перовска област от Федералния фонд, но през 2012-2013 година областта не получила всички пари, защото те били пренасочени към олимпийските обекти. Обещали им през 2014-а да им изплатят всичко, което съкратили по-рано, плюс финансирането за същата година в пълен обем, ала започнала кризата в Украйна, последвали я санкциите и положението с парите за строителството на магистралата отново се влошило.