От всичко това следвало, че ако Перовска област иска да има хубава магистрала, ръководството трябва да приеме онзи вариант на проект, за който ще се дадат пари от Федералния фонд. А никой нямало да ги даде просто така, щели да ги отпуснат само в случай, че това е „интересно“. В областта имало чиновници и бизнесмени с дебели връзки на ниво федерално правителство, те можели да обещаят солидни подкупи и пари от Федералния фонд щели да бъдат дадени, но в този случай, естествено, щял да бъде приет именно проектът, изгоден на въпросната група. И дори имало информация, че казали на областния губернатор: „Ако приемете „южния“ вариант на проекта, областта ще получи пари от бюджета на куково лято. Ние няма да ви помогнем в това, а имаме добри възможности“. Тоест група инвеститори, заинтересована от прокарването на магистралата през северната територия и от ликвидирането на фермата, активно притискала губернатора. А кметът Смелков, заел страната на друга група такива инвеститори, опитвал по всякакъв начин да се противопоставя на това, използвайки собствения си административен ресурс.
— И в групата, подкрепяща кмета, разбира се, лидер е Пьотър Сергеевич Ворожец — уверено предположи Настя.
— Да, ама не. Сиреч, може и да го подкрепя, но стои в сянка. Поне нито един от хората, с които разговарях днес, не го спомена като един от възможните инвеститори. Макар че старото приятелство на кмета с Ворожец не е тайна за никого.
Настя обречено въздъхна. Щом Юрка казва, че тя трябва да е наясно с тези неща, ще навлиза в тях. Да можеше и да разбира нещо!
— Добре. Сега ми обясни, само че кратко и ясно, кои са тези инвеститори и в какво може да се състои техният интерес, освен в продажбата на парцели. За парцелите май разбрах всичко.
И Коротков подхвана любимата си тема — въпросите на инфраструктурата. От думите, които той произнасяше, на Настя моментално й се зави свят: автомивки, автосервизи, автосалони, монтиране на гуми, техническо обслужване, паркинги, хотели, мотели, къмпинги, видеокамери, шумозащитни екрани, бензиностанции, автоспирки и автогари, заведения за обществено хранене и много други… Всичко това ще се намира на прилежащата към магистралата територия и естествено, ще има собственици. Освен това и самата магистрала, и елементите на инфраструктурата ще трябва да се построят и после да се обслужват, а това означава поръчки за Перовския завод за производство на асфалтобетонни смеси и пътни композити, а също и за предприятията, изготвящи модули за всички гореизброени заведения. Поръчки за строително-монтажните предприятия.
Инвеститорите са заинтересовани точно те да получат всичко това, а ще го получат само ако областното ръководство им е задължено и им каже: „Много благодаря за помощта при получаването на финансирането“.
— Юрочка, може ли аз утре да осмислям това? — помоли Настя. — Трябва да помня разните сведения за ценните кожи и тяхното производство, а твоята инфраструктура ме обърква. И без туй утре отиваме на гости на Ворожец. Ще прекараме известно време с него и се надявам, че в лични разговори с нас ще ни обясни всичко подробно и достъпно.
Коротков я погледна скептично и се позасмя.
— На света още не е измислен достъпен начин, по който на теб може да ти се обясни нещо, което не искаш да слушаш. Добре, клетнице моя, почивай си, утре сутринта Володя ще ни закара в южните покрайнини, а вдругиден ще отидем да разгледаме северните. На Ворожец казах, че може да ни прати кола утре в осем вечерта, тъкмо тогава ще сме се върнали в хотела и сигурно ще сме успели да вечеряме.
— Смяташ, че Ворожец няма да ни предложи вечеря ли?
— Със сигурност ще го стори. И със сигурност с много алкохол. А да пиеш с непознат човек, от когото не знаеш какво можеш да очакваш…
— Това е неправилно — с усмивка завърши Настя. — Ти си ме учил така.
— Да, и явно добре съм те научил — промърмори Коротков. — Тъй съм те научил, че изобщо не пиеш. Нищо и с никого.
— Е, да поменем Димка, светла му памет. — Константин Кирилович вдигна чашката, пълна догоре с водка.
— Нищо че беше безпътен човек, все пак толкова години бяхме приятели — добави Ворожец.
Полковник Баев премълча. Пиха, без да се чукнат. Димка Голиков бе починал преди две години, но само Пьотър Ворожец можа да го изпрати в последния му път. И това и досега не даваше мира на Игор Валеревич Баев.
— Все пак лошо постъпи, като не ни извика за погребението — каза той с укор. — Не е правилно това. Нали бяхме всички заедно.
Пьотър Сергеевич се усмихна сухо.
— Ами сам помисли, Игорьоха, ти замина за Москва, включиха те в някаква работна група в министерството, разработвахте там някаква поредна концепция, а Костик и Верочка бяха в отпуск в чужбина. Само аз бях тук. Е, нали ви е ясно, че сам свърших работата, всичко организирах. Погребах Димка, както му е редът. Вие се върнахте и тогава ви събрах и ви разказах. На четирийсетте дни вече заедно отидохме на гробищата.