— Ти винаги правиш всичко сам. — Дали така се стори на Ворожец, но май в гласа на полковника наистина прозвуча неодобрение.
Нищо, всичко е нормално. Игор се стреми да държи ситуацията под контрол, на никого няма доверие. Дори на старите си приятели. Пьотър Сергеевич не забравяше колко недоверчив открай време беше Игорьоха. „Тате ме е учил, че на никого не бива да се вярва, защото всички лъжат — казваше Игор. — А той знае най-добре, нали работи в милицията.“ Беше недоверчив — такъв си и остана, иска да научава всичко сам, да го вижда с очите си, да го пипне с ръцете си. А какво има да му се знае тук?
Когато в началото на осемдесетте осъдиха Димка на петнайсет години затвор за изнасилване и убийство, Костик учеше в индустриалния институт в Перов, Игор беше завършил Омската милиционерска школа и работеше някъде в Новосибирска област, а самият Пьотър бичеше кинти в сенчестия бизнес във Воронеж. Никой от тях не беше във Вербицк, когато Димка влезе в затвора. И през тези петнайсет години, които Голиков излежа докрай, приятелите му в свободния живот свикнаха, че Димка не е с тях. Вярно, видяха се, когато той излезе на свобода, но веднага забелязаха: Голиков вече не е същият. И не заради прекараните в следствения изолатор години. Димка бе оставен да изтърпява наказанието именно там — нали някой трябва да мие подовете и да разнася мизерната храна по килиите. Момчето не беше в ред с главата.
Заболяването наистина беше сериозно и месец-два след освобождаването Дима Голиков бе настанен в областната психиатрична болница, в която прекара доста време, а след това бе преместен в психо неврологичен интернат, където живя до смъртта си. Костик, както обикновено, се радваше, че го бяха погребали без него, не обичаше той тъжни мероприятия, а виж, Игорьоха и до днес се измъчва. Ама че работа, колко интересно е подреден животът! Усмихнатият, весел, доброжелателен Костик Смелков всъщност се оказа хладен и безчувствен, а суровият, немногословен, понякога жесток Игор Баев, вече прехвърлил петдесетте, изведнъж започна да проявява сантименталност. Променят се хората, променят се.
— Какво става в областта? — попита Ворожец кмета. — Има ли раздвижване?
По принцип Баев вече му беше разказал всичко в деня, когато бе дошъл да го моли за помощ във връзка с командированите от Москва, но трябваше да зададе въпроса, та Костик да не си помисли, че приятелите обменят информация зад гърба му.
Константин Кирилович разказа подробно за резултатите от последното си пътуване, за разговора със Зоя Григоревна Деревянко, порадва се, че преместването на фермата най-вероятно ще се окаже невъзможно. А сетне сподели и идеята си за ръководството на отдела по транспорт и пътно строителство.
— Зетят на първия заместник посяга към фермата — отбеляза Смелков, — нали железопътната линия е много близо до нея, чудно място е за строителство на складове. Оттам после ще се транспортират стоки до всички околни области, особено когато построят магистралата. Тъкмо първият заместник наблюдава разработката на проекта, от неговата дума зависи много. А ние ще го премажем!
Пьотър Сергеевич винаги се смайваше от тази особеност на Костя: говори за известни неща, сякаш те са нещо съвсем ново. Сигурно забравя, че си има работа с хора, които отдавна врят и кипят в ситуацията? Човек би помислил, че той, Пьотър Ворожец, не знае за кого е омъжена дъщерята на първия заместник на областния министър на транспорта и какви интереси може да има този бизнесмен. Впрочем това май се нарича „изместване“. На Костик му е по-лесно да не помни или да не знае. За да не мисли. Костик обича да ръководи, но да помни и да мисли — не особено.
— Замътил си мътното, значи — позасмя се Ворожец. И кога се очаква резултатът?
Усмивката на Смелков бе изпълнена с оптимизъм.
— Мисля, че тия дни. А знаете ли какво ми предложи Гена Лаевич? — оживено продължи кметът. — Телевизионен репортаж за мое посещение във фермата. Така че в близките дни ще трябва да започна подготовка, за да не се изложа пред камерите. Генка смята, че трябва да се разхождам из тази ферма като стопанин и всичко да знам: къде какво се намира и как се казва. А названията там за мен са като на китайски, този мушморок Генка е назубрил всичките и очаква и аз да ги зубря. Като че си нямам други грижи. Но той казва, че резултатът ще бъде впечатляващ. А Генка никога не греши.