Ето защо заплануваното от Коротков пътуване до южните покрайнини на Вербицк никак не я вдъхновяваше. Но работата си е работа, още повече когато е високоплатена. Чувстваше се вече съвсем добре, гърлото не я болеше, спокойно можеше да говори, от което незабавно се и възползва, засипвайки с въпроси шофьора Володя. Това беше много по-интересно, отколкото да зяпа през прозорците и да оценява перспективите за строителство. Пък и какво ли разбира тя от тези перспективи? За нея парцелите са едни и същи — навсякъде ели, смърчове, борове, кедри, само тук-там брезички и трепетлики. Виж, отвратителното разбито шосе, по което пътуваха, Настя разбираше много добре. Не само го разбираше, но и го чувстваше с всяка клетка на тялото си.
Володя отговаряше с готовност, подробно, и тя почерпи много полезна информация от този разговор. Например, че населението открай време обичало кмета Смелков, защото той въвел ред в града: накарал общинските служби да се грижат за чистотата и да поддържат осветлението по улиците, довел свестен началник на полицията, който изтребил всички вагабонти, дето пречели на нормалните хора да ходят из града без страх, особено вечер. И изобщо кметът бил наше момче, местно, тук бил роден, строил фермата със собствените си ръце, затова сега се борел за нея като лъв. И лично той, Володя, непременно щял да гласува, и то точно за Константин Кирилович Смелков.
Когато стана дума за убитите еколози обаче, шофьорът демонстрира силен скептицизъм. Не се съмнявал, че еколозите изобщо не били убити заради фермата, а заради химкомбината.
— Ами сама помислете, каква вреда може да има от животинките? — разсъждаваше той. — Та те не вредят на дивата природа, значи, и в клетките няма да пречат на околната среда. Не, не е правилно да се обвинява фермата. Виж, химкомбинатът — да, това мога да го повярвам. Еколозите са изкопали нещо там. Само че нашият кмет няма да се отрече от комбината, негов собственик е приятелят му Ворожец.
— Ама нали казвате, че кметът ви е добър и населението го обича — учуди се Настя. — А сега излиза, че слага чадър над своите хора? Тоест е корумпиран, така ли?
— На мен пък хич не ми пука кой над кого слага чадър и кой колко е крал или вземал подкупи — спокойно поясни Володя. — Аз съм обикновен човек, тепърва ще живея в този град, грижейки се за семейството си, така че не броя парите в чуждите джобове. Броя ги обаче в моите. И прекрасно разбирам кое е добро и полезно за моето семейство. Светли и чисти ли са улиците? Това е полезно за мен. Във входа и в градинката край блока не се мотаят наркомани и алкохолици, нали? И това е полезно за мен. Между другото, сега и градинка имаме, а по-рано нямаше къде да разходиш детето. Смелков извади душите на общинските служби да оправят озеленяването и детските площадки, да ги стопанисват както трябва. Жена ми е медицинска сестра в поликлиниката, а от градския бюджет плащат добавки на медицинските работници, на учителите също. Добре ли е това за мен? Добре е! А откъде идват парите в бюджета? От данъците. А данъците откъде идват? От производството, от печалбата. През деветдесетте години и двата наши комбината — и металургическият, и химическият, съвсем я бяха закършили, нищо не произвеждаха, постъпления в градската хазна — нула. Само дотации от областта, а те са нищо и никакви, градът буквално умираше! Не изплащаха заплати и пенсии, нямаше от какво да се живее. После дойдоха активни делови хора, купиха или взеха под аренда това-онова, не съм се задълбочавал много, ама и двете производства заработиха, хем добре. И парите потекоха към бюджета, а от бюджета към нас, обикновените граждани. И ако ме питат мен кое е по-важно: екологията, от която не разбирам и не я виждам с очите си, или красивата рокля на щерка ми за абитуриентския бал, с която тя ще изглежда като принцеса и ще прекара може би най-незабравимите часове в живота си, знаете ли какво ще отговоря?
— Знам — засмя се Настя.
— Е, това е — доволно кимна Володя. — Ето защо, макар да съм сигурен, че цялата тая галиматия с еколозите не е заради фермата, а заради комбинатите — единия ли, другия ли, и двата ли, — мен не ме интересува. И нека кметът да спасява когото си иска, и за това не ми пука. Даже и да прибира в джоба си хубави парици от тая работа, хич не ми дреме. Важното е, че моят живот е уреден нормално. А знаете ли кой е най-активният борец срещу корупцията?
— Кой? — наостри уши Настя в очакване да чуе името на някой местен общественик.
Но отговорът я разочарова.
— Онзи, който живее зле — авторитетно заяви шофьорът. — Щом един човек живее зле, той се опитва да намери външна причина, която ще му обясни защо живее зле. Търси я и я намира. А когато добрува, и през ум няма да му мине да се поинтересува защо живее толкова добре. Той смята, че така е нормално да бъде. Ето, мен например хич не ме засяга кой за какво и колко прибира в джоба си, понеже искам и двата наши комбината да работят непрекъснато и да плащат данъци. Моето семейство е нахранено и облечено, жена ми и децата имат всичко необходимо — и аз съм доволен. И ако някой богатее от това, че животът ми е спокоен, моля, да се обогатява, не ми се свиди.