Настя Каменская не за пръв път чуваше подобни думи. В главата й отдавна се бе подредила цяла стройна система от аргументи по повод тази позиция, но сега възгледите на шофьора за корупцията ни най-малко не я интересуваха, така че тя реши да не влиза в спор. И отново насочи разговора към фермата за норки в северните покрайнини на Вербицк.
— Ами аз утре ще ви я покажа — обеща Володя, — и без това ще пътуваме в онази посока, само малко ще свърнем. Между другото, там работи моят вуйчо, братът на мама. Искате ли да ви запозная? Той като професионалист ще ви обясни, че от фермата не може да има никаква вреда.
— Искам — веднага се разпали Настя, старателно отбягвайки укорителните погледи, с които я пронизваше Коротков. — Кажете, Володя, а какво мислят жителите на града? Като вас ли: че причината е в комбинатите? Или все пак във фермата?
Настя така и не можа да си отговори нито сега, нито по-късно, защо зададе този въпрос. И откъде й хрумна? Ала го зададе.
Шофьорът сви рамене.
— Аз пък откъде да знам? Според телевизора, радиото и вестниците излиза, че е фермата. Може би те знаят по-добре. Аз си казвам моето мнение. Вуйчо ми е обяснявал, че от фермата няма вреда, вярвам му, той бачка там повече от трийсет години, откак е построена, та е наясно с това със сигурност. А щом няма вреда от фермата, а тук убиват еколози, значи, работата е в комбинатите. Така разсъждавам аз.
Той спря колата, взе от Коротков нашарената с различни обозначения карта на местността, кимна и посочи с пръст един обграден с линии четириъгълник.
— Още триста метра — и ще видим тоя парцел. Последният е за днес, нали? Мисля, че обиколихме всички.
— Последният е — потвърди Коротков.
Когато спряха след триста метра, и тримата слязоха от колата: шофьорът — да се разтъпче и да разкърши схванатия си гръб, Коротков — да огледа парцела, а Настя — просто да постои и да походи напред-назад по шосето.
— Наистина ли можете да ме запознаете със своя роднина? — попита тя Володя.
— А защо не? Това е най-лесната работа! Ако искате, още днес ще ви срещна.
Настя си погледна часовника. Три и половина. Юрка ще обикаля парцела трийсет-четирийсет минути най-малко. Връщането в града ще отнеме още толкова. В осем вечерта ще дойде колата, която ще ги откара у Ворожец. Вярно, може и да не прибързва толкова, нали утре и без това ще ходят до северните покрайнини. Може да помоли роднината да се срещнат вечерта, след работа, а те ще планират пътуването си така, че да бъдат на удобно за него място в удобно време. Макар че утре е неделя.
— Вуйчо ви само в делници ли работи?
— Ами, как може така! — засмя се шофьорът. — Животните искат да ядат всеки ден и често боледуват, за тях няма почивни дни. Животновъдите работят на смени. А при него е лесно да наминем, ако трябва, тъкмо ще ни е по път към хотела. Да му звънна ли?
— Звъннете му — решително отговори Настя.
Коротков ще я убие за тази самодейност, ох, ще я убие! Ама така за него ще е по-лошо. Като я убие, ще я излежава.
Жилището на Пьотър Сергеевич Ворожец направи на Настя Каменская странно, но като цяло добро впечатление. Незнайно защо, беше измъкнала от недрата на паметта си кой знае кога настанилото се там словосъчетание „сибирски размах“ и очакваше да види огромна сграда, поне на три етажа, с просторни помещения… Къщата обаче се оказа двуетажна, твърде скромна отвън, но пък вътре смайваше с изобилието от стаи с най-различно предназначение. Домакинът гостоприемно ги разведе с Коротков из дома си, показа им или поне обозначи всяка: на първия етаж — хол, трапезария, кухня, спалня за гости с баня и тоалетна, стая за помощника; на втория — кабинет на самия Ворожец, втора спалня за гости, също с отделна баня и тоалетна, кабинет за гости, гардеробна, спалня за домакина, естествено, с баня с вана, библиотека. Всички стаи бяха малки, обзаведени без излишен разкош, но уютно и удобно, и във всяка царяха идеална чистота и ред. Настя оцени реда по достойнство. В дома й книгите и дисковете, които не се побираха по рафтовете, просто се струпваха на пода и тези купчини растяха, докато не се срутят. Вярно, малко я смути библиотеката, в която покрай всички стени стояха шкафове не с книги, а с дискове. Имаше и книги, но бяха значително по-малко. Впрочем как да наречеш другояче такава стая — „дискохранилище“ ли? Не, разбира се! Къде по-просто е да използваш отдавна познатата дума. Нямаше време да се запознае подробно с пристрастията на Ворожец в областта на киното, но Настя успя да забележи, че дисковете са подредени строго по азбучен ред, според заглавията на филмите.