Доста я учуди и кабинетът за гости. Спалня или просто стая за гости — ясно. Но кабинет?
— Хората, които отсядат в дома ми, не са безделници — поясни Пьотър Сергеевич. — Дори да идват само за два-три дни, те си имат работа или бизнес, които не могат да се оставят задълго. Моите гости трябва да имат възможност спокойно да се настанят зад бюро, да използват компютър, да се обадят по телефона, да почетат документи. За това тук има всички условия.
Настя не попита за „стаята на помощника“, тъй като всичко й стана ясно, щом Пьотър Сергеевич отвори вратата: зад нея се видя стаичка с бюро, компютър, факс, телевизор и диванче. На компютъра работеше жена на около четирийсет години с грозновато лице и необикновено приятна усмивка.
— Ина, моята помощничка — кратко я представи домакинът. — Умее да решава всякакви въпроси.
Интересно, дали Ворожец спи с тази Ина?
Последен на гостите бе представен приземният етаж: басейн, сауна, специално помещение за спа процедури.
— Моята… ммм… дама на сърцето, така да го кажем, е собственичка на малка верига спа салони във Вербицк — поясни Пьотър Сергеевич, щом забеляза израз на неодобрение и дори известно презрение по лицето на Коротков. — Гостуват ми не само закоравели ергени като мен, идват и семейни двойки. И докато мъжете се занимават с делови въпроси, жените могат да прекарат времето си полезно, Галя изпраща тук най-добрите специалисти. Пък и аз самият съм голям любител на масажите, масажист идва почти всеки ден, така че помещението не остава безполезно. Ако имате някакви пожелания в този смисъл, Ина ще запише всичко, ще се свърже с Галя и във всяко удобно за вас време ще дойде майстор, какъвто ви е нужен.
Настя и Коротков учтиво отговориха, че ще помислят. Не отказаха предложената вечеря — срещата с работника от фермата изцяло им беше изяла времето, предвидено за ресторанта. Пьотър Сергеевич се прояви като много приятен домакин, нищо не им натрапваше, не настояваше непременно да „опитат“ едно или друго ястие, нито за секунда не ги подкани упорито да пият, макар че на масата имаше извънредно широк асортимент от алкохол. Ворожец извика и помощничката си Ина да сподели трапезата им, жената седна с тях на масата и дори сложи в чинията си някакво предястие… Но така и не успя да вечеря.
— А, да, обади се на бацила, кажи му, че цярът му изобщо не ми помага, току ме пробожда в краката, пръстите на ръцете изтръпват — изведнъж заяви Пьотър Сергеевич. — И сутрин ми се вие свят. Да предпише нещо друго. С една дума, поприказвайте си там и решете как вече да ме избавите от този проблем.
Настя едва се сдържа да остане невъзмутима. Обади се и му кажи, че ме боли… Виж го ти! Къде го боли? Как точно? По кое време на денонощието? Колко често? Колко силно? На тези въпроси, без които нито един лекар нищо не може да разбере, трябва да отговори самият пациент. И после, нали трябва да се направят някакви изследвания, да се даде кръв, да се проверят кръвоносните съдове… Как може така, по телефона, задочно да се предписва медикамент? И изобщо Пьотър Сергеевич има ли навик да поглежда часовника? Та вече минава десет. Да се обаждаш на лекаря по това време, е просто неприлично, ако ситуацията не е животозастрашаваща. И го нарече „бацила“… Какво е това, остатъци от криминално минало?
Виж, за Ина това май никак не прозвуча неочаквано.
— Разбира се, Пьотър Сергеевич — кратко отговори тя, веднага стана от масата и се отправи към „стаята на помощника“.
Върна се след около час, когато всички бяха пристъпили към чая и десерта, мълчаливо сложи пред Ворожец опаковка с лекарство и касова бележка. Значи, не само се бе обадила на лекаря, но бе успяла и да отиде до аптеката.
— Взема се два пъти дневно, сутрин и преди лягане — каза тя, — написах го на кутийката.
— Благодаря — отнесено кимна Ворожец, който не искаше да прекъсва извънредно увлекателния си разговор с Коротков за разпределението на местните политически и икономически сили.
На Настя тези разговори й изглеждаха скучни, много по-интересно щеше да й бъде да поговорят за друго. Но всяко нещо с времето си.