— Добре, тъй да бъде — сговорчиво кимна Ворожец. — Та значи, с Костя Смелков не само бяхме в един клас, но и заедно служихме в казармата, а между училището и войниклъка работихме на строежа на нашата ферма за норки.
— И ти ли си я строил? — учуди се Коротков. — Странна работа!
— Та какво чудно има в това?
— А, нищо… Просто навсякъде се говори как кметът полагал основите, а всички мълчат, че и един от най-големите бизнесмени на града също е работил там…
Ворожец се позасмя, доля си горещ чай.
— Няма смисъл да се разнася тази информация, тя не е полезна за никого — нито за нашите привърженици, нито за враговете ни. Значи, още не й е дошло времето. Освен това моето минало не е безупречно, така да се каже… Пред закона сега съм чист, ала тогава какво ли нямаше. И преди изборите не е изгодно Костя да напомня на всички, че сме близки приятели. Аз го разбирам и не се сърдя, пък и постоянно се виждаме, само че не пред хора, а така, по домашному.
— Ами Баев? — не мирясваше Настя. — И с него ли сте били съученици?
— Не, тази работа е още по-дебела, Игор и Костя са ходили заедно и на детска градина. А вече в училище и аз се присъединих към тях.
— И полковникът ли е строил фермата с вас?
— Е, това вече не е било — разпери ръце Ворожец. — Костик след десети клас кандидатства в института, но го скъсаха на изпитите и той започна работа. Аз пък дори не съм мислил да кандидатствам, нямах такъв интерес, трябваше да издържам мама, тя боледуваше и не работеше. Та се хванахме в строителството, докато ни вземат в казармата. А Игорьок отиде в милиционерската школа.
— Без да е ходил войник ли? — вдигна вежди Коротков. — При съветската власт това не беше лесно, вземаха съвсем малко момчета, които не са отслужили, и то далеч не във всички милиционерски школи.
— Игорьок го приеха. Защото беше отличник, много добре се учеше. А и баща му работеше в милицията, помогна с връзки.
По отдавна създаден навик Настя търсеше противоречия и несъответствия в думите на събеседника си. Изглежда, Пьотър Сергеевич бе забравил, че разговаря с връстници, хора от своето поколение, които още не страдат от старческо оглупяване и чудесно си спомнят живота при съветската власт. Щом той е трябвало да издържа безработната си майка, имало ли е в семейството други, които да се грижат за нея? Баща? Или братя и сестри? Защо той не говори нищо за тях? А ако не е имало, как са могли да го вземат в казармата? Син, който единствен издържа семейство, не ходеше войник. Ако всичко казано от Ворожец е чиста истина, значи, нещо премълчава. Вероятно това, че тогава е дошъл до гуша на вербицката милиция и те са сметнали за най-удобно да пратят момчето да служи поне за две години. А военният комисариат, който постоянно не е изпълнявал докрай плана по призоваването, с удоволствие се е съгласил, не виждайки основания за освобождаване от казармата. Ворожец сам признава, че миналото му не е безупречно, имало е какво ли не. И то дотам, че кметът Смелков сега се старае да не афишира близкото си познанство и дългогодишно приятелство с него. Да, за отношенията им и без това знаят всички, но когато не виждаш ежедневно потвърждение, убеждаващата сила на това знаене бързо отслабва.
— Вие сигурно сте уморени — сепна се изведнъж домакинът, забелязвайки, че Настя скри една прозявка. — Аз съвсем се отплеснах в приказки.
— Да, време е за лягане — съгласи се Коротков. — Ти спомена, че можем да използваме кабинета за гости, нали? Трябва да се посъвещаваме половин час, да обсъдим плановете си за утре.
— Разбира се — широко се усмихна Пьотър Сергеевич. — Ако ви е нужен компютър — включвайте го, без парола е, за да не затруднява гостите. Има интернет и безжична връзка в цялата къща, ако искате да използвате таблети или телефони.
„А, не — незнайно защо си помисли Настя, — няма да използвам твоя компютър. Знаем какви ли не сръчковци, дето после за пет минути ще разберат какво си правил на него, какви текстове си писал и каква информация си търсил. Имам си свой.“
Но благоразумно премълча.
— И последен въпрос, преди да се разотидем за лягане — рече тя. — Тъй като не желаем да ви причиняваме безпокойство или някакви неудобства, бихме искали да знаем има ли в къщата помещения, в които не бива да влизаме без ваше знание? Или изобщо не бива да се стъпва?
Ворожец погледна Настя с нескрито учудване. Изглежда, за пръв път му задаваха такъв въпрос.
— Аз дори се стъписах някак… — разпери ръце той. — Не… Разбира се, не бива да влизате в спалнята ми, когато спя. А инак… Нямам никакви тайни, не крия скелети в гардеробите и не притежавам абсолютно нищо, от което да се срамувам. Ако огладнеете или ви се допие чай, преди да дойде Надя, смело се устремете към кухнята и вземайте от хладилника и шкафовете всичко, което намерите.