„Никой няма тайни — мислено се усмихна Настя, — всички са открити, искрени и прозрачни като детска сълза. Само че кой знае защо, никой на никого не вярва — нито Ворожец на нас, нито ние на него.“
Кабинетът за гости, малък като всички други помещения в къщата, имаше всичко необходимо за работа. Настя си спомни, че преди малко се зарече да не използва компютъра на домакина, ала веднага промени решението си. Включи го и започна да сваля картата на Вербицки район.
— Защо? — учуди се Коротков. — Имаме и карти на хартия, а и ти ги имаш на таблета си.
— За всеки случай. Трябва да използваме този компютър. Кой знае защо, у мен зрее дълбокото убеждение, че нашият гостоприемен домакин непременно ще провери с какво сме се занимавали тук. Трябва да убием всичките му подозрения, още повече че няма никакви основания за тях. С теб нищо не крием, но незнайно защо никой не ни вярва.
След картата отвориха сайтовете на Вербицкенерго и Вербицкводоканал, при това онези техни раздели, които бяха свързани с перспективното планиране. След което за всеки случай регистрираха и интерес към местните строителни фирми и към сайта на трудовата борса.
— Ти искаше информация и за ветеринаря… — напомни й Коротков.
— Това ще го направя сама — позасмя се Настя. — В моята стая и от моя лаптоп. Убитият ветеринар някак не се вписва в общата картинка за търсене на място за строеж. Да не разлайваме излишно кучетата.
И внимателно изключи компютъра.
— Избра ли къде ще спиш — горе или долу? — попита тя.
Коротков широко и сладко се прозя.
— Няма никакво значение, само да легна.
— Тогава аз ще се настаня на втория етаж, щом ти е все едно. Ще качиш ли чантата ми?
Той мълчаливо кимна и угаси лампата в кабинета.
Когато остана сама в спалнята на втория етаж, Настя първо отвори широко прозореца, примижа и с наслада вдъхна прохладния и малко тръпчив въздух. Тук миришеше съвсем различно от центъра на града. И звуците не бяха същите. И изобщо това беше някакъв друг свят.
Стаята се оказа същинска спалня, а не помещение за живеене: широк двоен креват, две нощни шкафчета със симпатични лампи, скрин с огледало, малък вграден гардероб, две дървени закачалки и врата към банята. Толкоз. Тук липсваше стол, камо ли пък бюро. „Ами добре — помисли си тя, — и без това не ми трябват.“
Настя се намести върху кувертюрата на леглото, подложи възглавницата под гърба си, отвори лаптопа и започна да търси информация за убийството на ветеринаря от фермата. Посещението при роднината на шофьора Володя се оказа полезно. Вярно, не научиха нищо ново за случаите с убитите еколози, защото възрастният животновъд знаеше точно толкова, колкото и всеки друг жител на града, който не работеше в полицията. Но пък се изясни тази стара история за ветеринаря Чураков. Впрочем тя не беше и толкова отдавнашна, само отпреди година и нещо…
Роднината на Володя, опитен животновъд на име Леонид Иванович, веднага отговори убедено, че фермата не може да представлява никаква опасност за околната среда. Всички пречиствателни системи работят изправно. А миризмата — така си е, има я, естествено, та това са диви зверове, не са домашни любимци. И самите те вонят, и продуктите от жизнената им дейност — урината и изпражненията, а и храната им не е най-приятната за човешкото обоняние. Работниците от фермата са свикнали, а за външен човек, разбира се, не е много приятно. Да, дъха на амоняк… А и фекалиите на животните се чистят веднъж годишно, така си е, ала тъй се прави навсякъде, има си нормативи. Но нали съществуват изисквания за мястото, където да се разполагат фермите, и в тези изисквания едва ли не на първо място се взема предвид розата на ветровете, изграждат се така, че вонята да не стига до жилищни сгради. Вербицката ферма за норки е построена при строго спазване на всички нормативи. И никой от жителите на околните райони никога не се е оплаквал от каквато и да е лоша миризма, идваща от фермата. И изобщо, приятели мои, всичко е политика и само политика. Покрай изборите трябва да се вдигне някакъв шум — хванаха се за екологията. А че беше убит човек, хич не се интересуват. Вече мина повече от година, а никой не се тревожи.
Отначало Настя и Коротков сметнаха, че Леонид Иванович има предвид същите убити еколози, но само след пет минути се разбра, че той говори за нещо съвсем различно: за убийството на ветеринарния лекар от фермата Чураков.