— Смятате, че не е по лични мотиви ли? — попита Коротков. — И че е просто битово престъпление? Сигурен ли сте?
Леонид Иванович внезапно се ядоса, дълбоките бръчки по лицето му се присвиха от негодувание, кръвоносните съдове по бузите му се наляха с кръв.
— Не, аз не съм сигурен, нашата полиция е сигурна! Знаете ли колко време се ровиха във фермата? Кои са били приятелите му, с кого е разговарял, с кого е бил в конфликт, дали не е въртял любов извън семейството… За какво ли само не разпитваха! И Таня, жената на Чураков, измъчиха с въпросите си. Викаха на разпити всички негови познати. Ала така и не намериха виновника.
— И приключиха делото?
— Откъде да знам… Не разбирам как се нарича това там, в полицията, ама потърчаха около два месеца и се усмириха. Никой няма интерес да се рови, та това са пари.
— Пари ли? — напрегна се Настя. — Какви пари? За какво говорите, Леонид Иванович?
— За Перовската ферма, за какво друго. Те отдавна искат да ни лапнат, лакомят се за нашата селекция. И затова мътят водата в областта, магистралата да мине през фермата ни, та да я ликвидират, а животните да предадем на тях.
— Защо? — не разбра тя.
— Е, как защо? Нашата селекция е една от най-добрите в страната. Те сами никога не могат да селектират и отгледат такива животни, никой при тях не вдява от тази работа, пък и храначи нямат свестни.
— Какво нямат? — недоразбра Коротков.
— Храначи. Специалисти по фуражи и хранене. За да се провежда успешна селекционна работа, трябва да има от какво да се избира — търпеливо поясни Леонид Иванович. — Ако животните се хранят правилно, самците ще покриват добре, самките ще забременяват, ще износват и ще раждат нормално, ще се получават здравички млади норки, бракът ще бъде минимален. А това значи, че ще може добре да се сформира и ремонтно стадо, ще има от какво да се избира и ще изпълняваме плана по добив на кожи.
Обяснението бе изпъстрено с много неразбираеми и за Настя, и за Коротков термини, та употребиха още няколко минути за разяснения. И така те разбраха, че бракът в дадения случай означавал смъртност на новородените животни, а ремонтно стадо — родените през текущата година норки, които със селектираните си качества могат да заменят старите животни, неспособни вече да дават здраво потомство и подлежащи на бракуване. Това се наричало така и официално: ремонт на основното стадо. Виж, думата „хранач“ не означавала никаква длъжност, а се използвала за учените — специалистите зоотехници, които се занимавали с фуражите и съставянето на менютата. А тъй като през последните години положението с фуражите в страната било катастрофално, един знаещ и опитен хранач се ценял повече от злато.
— Учени, значи — недоверчиво проточи Коротков. — Аз пък мислех, че те нямат място във фермите, а си седят в научните институти, в разни лаборатории.
Леонид Иванович изгледа сърдито Юра.
— Ами седят си! — потвърди той предизвикателно. — Докато не ги изритат оттам. Тогава идват във фермите. Нищо не знаете, а се ерчите… Младеж! Ние имахме за зоотехник такъв човек, дето вие двамата не сте и сънували! Най-добрият в Русия! А преди това — най-добрият в целия СССР! Самият Тарасевич! Доктор на науките, между другото, професор. Тъкмо той ни укрепи селектираното стадо. А когато Илюша Чураков, още беше хлапе, дойде при нас като ветеринарен лекар, двамата заедно мъдруваха, съветваха се, обсъждаха. И по цели нощи седяха ту в кабинета на професора, ту в дома му, пресмятаха, мереха, на ръка преравяха картоните, съставяха някакви таблици. Илюша много се привърза към професора, а и онзи го обичаше. Инак той почти с никого не се сближаваше, целият беше потънал в науката си, обаче обикна Илюша Чураков.
— Почакайте — примоли се Настя. — Леонид Иванович, не успявам да проумея всичко, та аз не разбирам от производство на ценни кожи, за мен почти всяка ваша дума е пълна загадка. Какви картони са преравяли ръчно?
Леонид Иванович изпъшка с досада, стана от масата, отиде до шкафа и извади оттам доста овехтяла папка с вързалки. В нея имаше някакви документи и стегнато с голям железен кламер снопче листове, които отдалече изглеждаха като попълнени ръчно таблици.
— Ето! — Той извади от снопчето един лист и го сложи на масата пред гостите. — За всяко животно от основното стадо се открива картон, там се нанасят всички негови данни. За всяко! А в основното стадо ние имаме осемнайсет хиляди глави. Това е картон на самец, в него — ето, виждате ли? — е отбелязано какъв цвят е, кой е отчетният му номер, към коя линия принадлежи, родословието му до баби и дядовци. Също и кога се е родил, в кое котило, в коя бригада и в кое отделение се отглежда, колко и кои именно самки е покривал. А и какви са били резултатите от оплождането и раждането, какви са резултатите от бонитировката4 на животните, родени от този самец.
4
Комплексно оценяване на произхода, екстериора, потомството и качествата на животните. — Б. пр.