— Бонитировка ли? — зачуди се Коротков.
— Това е оценка на цвета и качеството на кожата, за да ви стане по-ясно — избуча Леонид Иванович. — Вие, младежите, какво си мислите: че селекционната работа е дреболия, а? Та това е гигантски труд! Гигантски! Всяка година при подготовката за чифтосването зоотехниците и бригадирите въз основа на тези картони съставят плана: кои самки от кои самци да се покриват, определят се и самци дубльори. И всичко това по-рано се правеше ръчно, като се вземаше предвид всеки — още веднъж подчертавам! — всеки показател от ето такъв картон. Сега тези неща са в тия ваши компютри, те сами търсят и пресмятат, а тогава всичко се правеше ръчно. Сега обаче трябва да ги имате тези компютри, а и хора, дето знаят как да ги използват. Само че при нас, във фермата, бюджетът е скромен, държавата дава съвсем малко пари или изобщо не дава… Тъй че, ако се завърти някоя пара в повече, Зоя предпочита да купи витаминчета и хранителни добавки за животните. А нашата счетоводителка, то се знае, й се цупи, че нали, това не било целево използване на средствата, те били в графата за оргтехника и подобряване условията на труда, а не за храненето. Ама като й се сопне Зоя, току си размърда мозъка и плаща сметките.
На Настя свят й се зави. Не беше готова опитният животновъд да й стовари такова количество нова информация. А и този професор… Някак е трудно да повярва човек, че доктор на науките, който според Леонид Иванович бил най-добрият в СССР и Русия, ей така просто ще работи в животновъдна ферма. Даже не в областен център, а в обикновен, макар и сравнително голям западносибирски град. Или Леонид Иванович нещо преувеличава, или бърка, или професорът далеч не е бил най-добрият, а може и изобщо да не е бил професор.
Вероятно при тези съмнения изразът на лицето й стана някак разколебан, защото Леонид Иванович изведнъж се намръщи и я погледна изпитателно.
— Какво не ти харесва? Не ти се вярва ли? Или пак не разбра нещо?
— Не разбрах — честно призна Настя. — За професора… Някак е неочаквано. Никога не съм чувала толкова известни учени да работят в провинциални ферми.
— Ами той два пъти е бил в затвора — позасмя се животновъдът. — Първия път още при Сталин, за вредителство, а втория път го прибрали за подкуп и злоупотреби, това вече при Брежнев. Та кой ще го вземе в научен институт с такава биография? След като си излежал втората присъда, все във ферми е работил — първо в Перовската, като старши зоотехник, после го поканиха при нас — като главен. Доживя до дълбока старост и се труди до последния ден, беше почти на деветдесет, когато почина. Илюша много тъгува… А и всички ние жалехме, все пак този наш професор Тарасевич много знаеше и беше предан на работата.
Тя улови предупредителния поглед на Коротков, който бе извъртял китката на лявата си ръка така, че тя да види часовника. Юрка беше прав, оставаше съвсем малко време, трябваше тепърва да пътуват до хотела и да си приготвят багажа, за да отидат у Ворожец. Вярно, беше интересно да чуе повече за професор Тарасевич, но сега беше много по-важно да разбере дали убийството на ветеринаря Чураков може да е свързано по някакъв начин с екологичните проблеми и нашумелите престъпления. Тя, Настя, вече не работи в полицията, но екологията е нещо важно за сегашната й задача. Ако в северния район в този смисъл е неблагоприятно, не бива да се пристъпва към купуване на парцел за строеж на почивна база. Ами ако убийствата на еколозите наистина са свързани именно с подобни проблеми в района на фермата за норки? Да, Чураков е бил ветеринар, а не еколог, но може да е бил във връзка с някого от загиналите? И да ги е консултирал по въпроси от работата на фермата. А покрай това общуване да е научил нещо опасно?
Или може би цялата работа наистина е в Перовската ферма, за която спомена Леонид Иванович? Ако утвърдят проекта за магистрала откъм северната страна, Вербицката ферма ще бъде ликвидирана и животните ще бъдат предадени на Перовската. Или ще ги продадат на безценица. Ами ако се утвърди южният вариант и Вербицката ферма се запази? Какво могат да предприемат перовчани, за да подобрят своите позиции в конкурентната борба?
Първо й хрумват двете най-прости решения: или да навредят на Вербицката ферма и да я лишат от потенциал, или да откраднат нейните фирмени тайни за начина на хранене и така да подобрят собствения си потенциал. Може ли при тези комбинации основна фигура да стане ветеринарят? Възможно е, ако притежава тези тайни. Той не е голям учен, ала е бил близък с професора и е работил с него. А може ли ветеринарят да навреди?