Такава постановка на въпроса категорично не задоволяваше кмета.
Смелков седеше на задната седалка с притворени очи и се опитваше да не забелязва нарастващото главоболие. Отпред, на мястото до шофьора, в такт с попадащите под колелата ровини се полюшваха мощните рамене на бодигарда Саша, който при пътуване изпълняваше и функциите на помощник.
— Свържи ме с Деревянко — продума Константин Кирилович с едва помръдващи устни.
Зоя Григоревна Деревянко беше генерален директор на Вербицката ферма за норки, бе изминала целия път от обикновена работничка до бригадир, после бе получила образование и израснала до старши зоотехник, сетне до главен, а сега управляваше цялото стопанство. И май никой в целия град не познаваше проблемите му по-добре от нея.
След две минути помощникът бодигард се извърна и подаде телефона на Смелков:
— Деревянко на телефона.
Смелков дълбоко въздъхна и взе слушалката.
— Зоя Григоревна, можете ли да прескочите при мен днес? Не, още не съм в кабинета, ще бъда там след двайсетина минути. По-късно ли? Добре, ще ви чакам в деветнайсет часа. Но непременно днес, въпросът не търпи отлагане. Да, отнася се за фермата.
Когато приключи разговора, той се намръщи, извади от портфейла си блистер с хапчета против главоболие, лапна две, сдъвка ги и отпи няколко глътки вода от бутилката, поставена в специално гнездо. Замислено погледна телефона и сам набра следващия номер.
— Олеся, запиши Деревянко за деветнайсет часа и извикай при мен Баев. Да, сега. Пристигам след петнайсет минути. Има ли някой в приемната? Да не ме чакат, днес няма да приема никого. Запиши всички за утре. Кой? Лаевич ли? Да дойде в деветнайсет, ще ми трябва заедно с Деревянко.
Генадий Лаевич ръководеше предизборния щаб на Смелков. Млад, креативен, той често намираше оригинални ходове, които на пръв поглед изглеждаха глупави или нелепи, но в крайна сметка, за всеобщо учудване, даваха доста добри резултати. Нека помисли заедно със Зоя какво друго може да се предприеме, та избирателите да разберат: фермата за животни с ценни кожи при никакви обстоятелства не бива да се ликвидира. И само избирането на Константин Смелков за нов четиригодишен мандат ще позволи тя да бъде запазена. Ако изберат Горчевски, фермата неизбежно ще загине.
Както и в много други градове, кметството на Вербицк се помещаваше в сграда, където навремето действаха един до друг градският изпълком и градският комитет на партията. Разбира се, вътре всичко бе обновено, ремонтирано и приведено в сравнително съвременен вид, но самата сграда и красивата градинка пред нея си оставаха същите, каквито Смелков ги помнеше от дете.
Вярно, в центъра на градинката по-рано се извисяваше паметник на Ленин, както бе прието навсякъде. Махнаха го, ала постаментът си стоеше. Дълго обсъждаха как да го използват, каква скулптура да вдигнат, но така и не се разбраха и в края на краищата всички свикнаха с вида на постамента, който първоначално дразнеше окото.
Константин Кирилович с лекота изкачи стъпалата към сградата и също без усилие — стълбите до втория етаж, където се намираше кабинетът му. Въпреки че още го мъчеше главоболие, широко и обаятелно се усмихна на секретарката Олеся. Макар и младо момиче, бива си я, помисли си той, отпратила е всички, приемната е празна. Впрочем… Нали я бе помолил да извика началника на управлението на вътрешните работи полковник Баев. Къде е той?
— Всичко наред ли е? — попита Смелков.
— Да, както наредихте. Тези, които имаха спешни въпроси, записах за утре, с немного спешните — за вдругиден, а вашите заместници приеха някои от тях според компетенцията си. Игор Валеревич ще дойде след минути, излезе да изпуши една цигара — стегнато докладва Олеся. — Какво да ви приготвя? Чай; кафе, сандвичи, бисквити?
— На мен, ако обичаш, силен и сладък чаец. А на Игор Валеревич — каквото поиска. Почерпи с чай и Саша — кимна той към широкоплещестия бодигард, който влезе след него и остана прав встрани.
— Непременно — усмихна се Олеся.
Константин Кирилович знаеше, че този нов бодигард й е ужасно симпатичен, и нямаше нищо против техния лек флирт. А и колко е демократично така по свойски, по бащински да покровителстваш, да стимулираш чувствата на младежите! Демократичност, достъпност и обаяние — ето трите кита, върху които се крепи народната любов към кмета Смелков. И той трябва да храни тези китове, да се грижи за тях и изобщо по всякакъв начин да поддържа работния им тонус. Защото кой е първият и главен разпространител на сведения за ръководителя сред народа? Разбира се, секретарката, всеки го знае.