— Само не го прави пак — каза Хейвлок. — И без това положението е достатъчно сериозно.
— Просто бях пиян — оправда се инженерът. — Не исках да се стига дотук.
— Зная. Гледай да не се повтаря. Ясно?
Уилямс кимна, свел очи, улови се за дръжките и се изстреля в коридора към жилищните помещения и дрехите, които не са изцапани с петна от повръщано. Хейвлок почака да излезе, заключи станцията и се отправи към заседателната.
Мъртри вече беше там. Той беше дребен човек, но с енергия, която се излъчваше от него сякаш е топлина. Хейвлок знаеше, че е работил в корпоративни затвори и служби за охрана на добре печелещи индустриални компании. С подобна биография едва ли щеше да изпитва уважение към останалите си колеги. До него във въздуха се рееха Чандра Уей, информационен специалист, и заместникът по наземните операции Хасан Смит.
— Хейвлок — посрещна го Мъртри.
— Сър. — Хейвлок кимна в отговор, улови се за една дръжка и се завъртя така, че да е ориентиран във въздуха приблизително като останалите. След няколко секунди в помещението влетя Рийв, прекият заместник на Мъртри.
Мъртри кимна.
— Рийв, затвори вратата.
— Траян? — попита Уей, но по мрачните нотки в гласа ѝ си личеше, че вече подозира отговора.
— Траян загина в совалката — отвърна Мъртри. — Смит? Получаваш повишение.
— Съжалявам, че го чувам, сър — рече Смит. — Траян беше добър офицер, истински професионалист. Ще ни липсва.
— Така е — потвърди Мъртри. — Тук сме, за да обсъдим плана за действие.
— Ще хвърлим скала върху заселниците? — попита Уей, ала в гласа ѝ не се долавяше и намек за шега. Въпреки това Мъртри се усмихна.
— Засега ще играем по правилата — отвърна той. — Освен това все още имаме хора долу. Пратих до централната служба запитване как да процедираме във връзка с инцидента. Но съм сигурен, че ако се наложи, ще можем да осигурим прикритие на хората си на терен.
— Намираме се на година и половина от Слънчевата система — припомни Уей. Ала друго искаше да каже — никой не може да ни спре да постъпим както решим.
— Освен това сме на часове от всеки екран и новинарска служба от Земята до Нептун — подхвърли Рийв. — Това, което стана, е гадно, но трябва да се придържаме към моралните принципи. Ако реагираме несъразмерно, пак ще подхванат любимата песен как злите корпорации притискат бедните поясни. Това е следпротогенов свят. Няма начин да спечелим.
— Не знаех, че са те направили политкомисар — озъби се Уей и Рийв стисна челюсти. Когато Мъртри заговори, гласът му бе спокоен, равен и заплашителен като гърмяща змия.
— Това няма да го правим.
— Сър? — не разбра Рийв.
— Няма да позволя да се джавкаме помежду си. Не тук и сега.
Уей и Рийв се спогледаха.
— Съжалявам, сър — обади се първа Уей. — Нямах право да говоря така.
— Не е проблем, защото няма да се случи втори път — натърти Мъртри. — Какви са реакциите от „Барбапикола“?
— Никакви — докладва Уей. — Поясните пращат съболезнования и предлагат помощ, сякаш биха могли да направят нещо.
— Подгряват ли двигателите?
— Не, доколкото ми е известно — отвърна Уей.
— Ще ги държим под око все пак — рече Мъртри. Това беше твърдение и въпрос.
— Можем да вземем кораба им под арест — предложи Уей. — Принадлежал е на „Мао-Квиковски“, преди да се разпадне. Ще го конфискуваме. Наричайте го незаконен акт, но ще поставим няколко души на борда и ще го изолираме.
— Ще го имам предвид — кимна Мъртри. — Хейвлок, как е екипажът?
— Шокирани, сър. Изплашени. Гневни. Те са учени. Гледат на заселниците като на пречка и заплаха за техните изследвания. За повечето от тях случката е извън опита им.
Мъртри се почеса по брадичката.
— Какво смятат да правят сега?
— За момента ли? Едни се напиват и си крещят. Други обмислят възможни правни решения. Повечето просто искат нещата да отминат, за да може да се заемат с изследванията си.
Мъртри се засмя.
— Господ да поживи яйцеглавите. Е, добре.
— Все още разполагаме с две леки атмосферни совалки — посочи Хейвлок. — Ще намеря пилоти и ще евакуираме хората долу.
— Никаква евакуация. Заселниците няма да спечелят този рунд — заяви Мъртри. — Никой, който слезе долу, няма да се връща. Ще свалим още хора, за да им помагат. Каквото и да изследват, ще се погрижим да вървят напред, така че всички да разберат, че няма мърдане.
— Да, сър — отвърна Хейвлок, чувствайки се леко засрамен.
— Рийв, ти ще слезеш долу. Свържи се с местните. Открий каквото можеш. Пази хората ни. Покажи на всички, че пипаме здраво.