— Но без да прекалявам, за да не изпросят съчувствие от новинарските емисии у дома — кимна Рийв.
— Уей, искам да не сваляш поглед от вражеския кораб. Ако започне да подгрява двигателите, съобщи ми на часа.
— Сър, ще позволите ли да препрограмираме комуникационния лазер?
„Едуард Израел“ не разполагаше с торпедни апарати или електромагнитни оръдия. Най-близкото до оръжие беше един стар комуникационен лазер, който можеше да се усили до степен да пробива корпуси. Корабът бе строен във времена, когато опасностите в космоса се свеждаха до радиация или загуба на херметичност, но не и преднамерено насилие. Беше почти отживелица.
— Не — каза Мъртри. — Просто следи какво правят, подслушвай разговорите и ми докладвай. Ако някой трябва да вземе решение, това ще съм аз. Без самоинициатива. Разбра ли ме?
— Да, сър.
— Хейвлок, ти ще останеш тук и ще координираш работата с наземния екип. Използвай совалките по предназначение, за да сваляш долу персонал и материали. Тук сме, за да построим база. С това и ще започнем.
— А ако ни нападнат, сър? — попита Уей.
— Тогава това ще е решение на заселниците и ние ще уважим избора им — рече Мъртри.
— Не съм сигурна, че разбирам какво имате предвид, сър — погледна го с недоумение тя.
Усмивката на Мъртри не стигна до очите му.
— Последствията ще са за тяхна сметка.
Каютата на Хейвлок бе малко по-голяма от килия в ареста, но доста по-удобна. В края на своята смяна той се бе изтегнал в противоускорителното кресло, когато на вратата се почука и Мъртри влезе. Шефът изглеждаше навъсен, но не повече от обичайното.
— Нещо ново, шефе? — попита Хейвлок.
— Ти си работил с поясни — каза Мъртри. — Какво мислиш за тях?
— Ами и те са хора — отвърна Хейвлок. — Някои са по-добри от другите. Все още имам приятели на Церера.
— Чудесно. Но какво мислиш за поясните?
Хейвлок се намести сконфузено.
— Затворени. Като в племе. Мисля, че това, което ги обединява, е, че не харесват хората от вътрешните планети. Могат да преглътнат марсианците. Нали и те живеят при по-ниско g.
— Значи мразят предимно земляни — промърмори Мъртри.
— Това ги държи единни. И любимата песен е, че са потискани от Земята. Затова култивират това чувство. Мразенето на хора като нас ги превръща в единна нация.
Мъртри кимна.
— Знаеш ли, има хора, които биха те нарекли предубеден заради подобно изказване.
— Предубеден си само когато не си бил там — въздъхна Хейвлок. — Бях на станция Церера точно преди да се присъедини към СВП. Преживял съм всичко на собствен гръб.
— Хм, сигурно си прав — кимна замислено Мъртри. — Затова исках да разговарям с теб. Неофициално. Повечето хора на този кораб са земляни или марсианци. Но има и неколцина поясни. Като онзи механик. Как му беше името?
— Бишен?
— Той. Дръж него и останалите под око.
— Да не става нещо?
— Просто повечето заселници са поясни или от външните планети, а РЛЕ е земна компания. Не ми се ще да се объркат кому да са по-верни.
— Да, сър — рече Хейвлок. И после, малко по-напрегнато: — Става ли нещо, сър?
— Не и за момента. Но… всъщност, ти също трябва да знаеш. Получих съобщение от централата. Молбата ми за пълна свобода на действие беше отхвърлена с подобаващо уважение. Очевидно в тази история се намесва политика. СВП и ООН говорят за това, което искат да стане. И на първо място държат да се отнасяме добре със заселниците.
Гневът на Мъртри бе обясним, но дълбок и Хейвлок осъзна, че у него се надига нещо подобно.
— Но нали ние получихме лиценза? Имаме право да сме тук.
— Така е.
— И не ние сме виновни за смъртта на тези хора.
— Не сме.
— Тогава какво трябва да правим? Да седим със скръстени ръце, докато поясните ни избиват и разграбват снаряжението и припасите ни?
— Продажбата на литий от техните нелегални миньорски лагери е замразена — съобщи му Мъртри. — Инструктират ни да не предприемаме каквото и да било, което може да доведе до разпалване на конфликт.
— Това са глупости. Как се очаква да си вършим работата, ако държат да сме мили и добри с копелдаци, които може да стрелят по нас?
Мъртри сви рамене в знак на съгласие. Когато заговори, в гласа му се долавяше спокойствие и известно примирение.
— Изглежда, ни пращат като посредници.
Интерлюдия
Следователят
… то се пресяга и се пресяга, и се пресяга, и се пресяга, и се пресяга…
Сто и тринайсет пъти в секунда, никакъв отговор, и то се пресяга. Няма съзнание, макар че части от него имат. В него има структури, които някога са били отделни организми — примитивни, еволюирали и сложни. То е създадено да импровизира, да използва каквото намери на място и после да продължи нататък. Върши това, за което е предназначено, после изоставя създаденото да се адаптира. Съзнателните части се мъчат да намерят някакъв смисъл в това пресягане. Да го интерпретират.