— Кацаме ли? — попита монтьорът без встъпление.
— Няма да се наложи при този полет — отвърна Холдън и включи линията с Алекс, който бе в пилотската. — Дръж така, докато видим, че „Калисто“ се скачва, сетне ни върни назад.
— Шефе, няколко дни на станция няма да ни дойдат никак зле — подхвърли Еймъс и се намести над едно от контролните табла, като се закрепи с ремък. Сивият му комбинезон имаше белег от изгоряло на ръкава, а долната част на лявата му ръка бе превързана. Холдън я посочи въпросително, но Еймъс само повдигна рамене.
— На станция Тихо ни чакат два кораба с почвени обогатители — рече Холдън.
— На никого няма да му стиска да опита нещо срещу който и да било от корабите наоколо при толкова много флотски съдове. Ще бъде самоубийство.
— И въпреки това Фред ни плати щедро и прещедро да ескортираме корабите му до станция Медина, а на мен ми харесва да получавам от него пари. — Холдън настрои корабния телескоп и го завъртя към Пръстена, давайки увеличение. — И не ми се ще да се задържам тук повече от необходимото.
Призракът на Милър бе творение на чуждоземна технология, същата, която бе създала порталите. Той преследваше Холдън вече две години, откакто бяха деактивирали станцията на Пръстена. През повечето време настояваше за нещо, разпитваше или придумваше Холдън да мине през новоотворените портали и да се заеме с изследване на планетите отвъд. Фактът, че Милър можеше да се появява пред Холдън само когато е сам — а на кораб с размерите на „Росинант“ почти никога не оставаш сам, — бе единственото, което му помагаше да запази здрав разсъдък.
Алекс се спусна от пилотската, оредяващата му черна коса бе щръкнала във всички посоки от кафеникавия скалп. Под очите му имаше тъмни кръгове.
— Няма ли да кацаме? Няколко дни на станция няма да ни дойдат никак зле.
— Видя ли? — попита Еймъс.
Преди Холдън да успее да отговори, в люка се подаде и Наоми.
— Няма ли да се скачваме?
— Капитанът държи да литнем обратно заради ония два товарни на Тихо — отвърна Еймъс и гласът му прозвуча едновременно неутрално и подигравателно.
— Няколко дни наистина биха ми дошли… — поде Наоми.
— Обещавам, че като се върнем на Тихо, ще си вземем една седмица. Просто не исках да си профукваме времето за почивка тук… — Той посочи екраните, на които се виждаше мъртвата сфера на Пръстеновата станция и блестящите портали.
— Шубелия — подсмихна се Наоми.
— Аха.
Комуникаторът оживя, прехванал насочен към тях инфолъч. Еймъс бе най-близо и чукна на екрана.
— „Росинант“ на линия — рече той.
— „Росинант“ — отвърна познат глас, — говори станция Медина.
— Фред — повдигна вежди Холдън. — Проблеми?
— Вие, хора, няма ли да кацате? Обзалагам се, че няколко дни няма да ви се отразят…
— Мога ли да ти помогна с нещо? — прекъсна го раздразнено Холдън.
— Ами да, можеш. Обади ми се, след като се скачите. Трябва да обсъдим една работа.
— Проклятие — изруга тихо Холдън и прекъсна връзката. — Имали ли сте някога чувството, че цялата вселена се е обърнала срещу вас?
— Понякога имам чувството, че цялата вселена се е обърнала срещу теб — ухили се Еймъс. — Забавно е да се гледа.
— Отново са сменили името — отбеляза Алекс, който бе дал увеличение на монитора и разглеждаше гигантската конструкция, доскоро известна като „Бегемот“. — Станция Медина. Подходящо име за нея.
— Не означава ли „крепост“? — попита намръщено Наоми. — Прекалено войнствено, може би.
— Не — отвърна Алекс. — Е, донякъде. Това е била оградената част на селището. Но постепенно се е превърнала в социален център. Тесни улички, предназначени да затруднят нахлуването на нашественици, но и пречка за влизането на коли — конски впрягове, а по-късно и моторизирани. Така че можеш да я посещаваш само пешком. Там се събирали уличните търговци. Превърнало се в място за пазаруване и пиене на чай. За приказки и обмяна на информация. Добро име за станция.
— Май доста си мислил по въпроса — отбеляза Холдън.
Алекс повдигна рамене.
— Интересно е, еволюцията на този кораб и имената. Започна като „Науву“. Заслон за бежанци, а? Голям град насред космоса. Превърна се в „Бегемот“, най-големия и страховит боен кораб в Слънчевата система. А сега е станция Медина. Място за срещи. Същият кораб, три различни имена, значещи различни неща.