— Същият кораб — повтори мрачно Холдън, докато инструктираше „Росинант“ да стартира процедура за скачване.
— Шефе, имената имат значение — погледна го със странно изражение Еймъс. — Имената променят всичко.
Вътрешността на станция Медина бе реконструкция в прогрес. Огромни части от централния въртящ се барабан бяха покрити с трансплантирана почва, подготвяна за отглеждане на земеделски култури, но на много места стоманената и керамичната основа все още се виждаше. По-голямата част от пораженията, получени от бившия заселнически кораб по време на сраженията, бяха отстранени и поправени. Помещенията и складовете в стените на барабана се превръщаха в епицентър на усилията да се изследват далечни нови светове, които сега бяха достъпни за човечеството. И ако Фред Джонсън, бивш офицер от Земята, а сега водач на уважавано крило на СВП, се опитваше да утвърди станция Медина като седалище на ново управление от типа на Лигата на планетите, той поне имаше здравия разум да не го произнася на глас.
Холдън бе виждал твърде много хора да умират тук, за да го смята за нещо различно от огромно гробище. Което по неговите представи можеше и да е друг израз за всяко управление.
Фред бе разположил новата си служба в помещенията на предишната колониална администрация от епохата на „Науву“. Освен това използваха и офисите на Радио „Свободна бавна зона“. Те бяха ремонтирани, пребоядисани и декорирани с освежаващи атмосферата растения и монитори, на които се показваше космическото пространство около Пръстена. Холдън намираше във всичко това странно противоречие. Вярно, хората бяха нахлули в извънпространствения космос чрез тунели до различни места, разпръснати из галактиката, но не бяха забравили да вземат със себе си декоративни цветя.
Фред се мотаеше из офиса и правеше кафе.
— Черно, нали?
— Аха — потвърди Холдън и прие димящата чаша. — Не ми харесва да идвам тук.
— Разбирам те. И ти благодаря, че го направи. — Фред се отпусна в едно кресло с въздишка, която изглеждаше малко пресилена, имайки предвид тази една трета g от въртенето на станцията. Но бремето, което му тежеше, очевидно нямаше нищо общо с гравитацията. Петте години, през които Холдън го познаваше, не се бяха отнесли благосклонно към него. Прошарената му преди коса сега бе изцяло посивяла, а мургавата кожа — покрита с плетеница от бръчици.
— Някакви признаци да се пробужда? — попита Холдън и посочи с чашата към стенния екран, на който се виждаше уголемено изображение на Пръстеновата станция.
— Трябва да ти покажа нещо — рече Фред, сякаш Холдън изобщо не го бе заговарял. Капитанът кимна и Фред чукна върху пулта пред него. Екранът на бюрото оживя. На него лицето на Крисджен Авасарала бе замръзнало насред дума. Очите на заместник секретарката на изпълнителната служба бяха полупритворени, на устните ѝ трепкаше насмешлива усмивка. — Тази част се отнася за теб.
— … не е нищо повече от извинение, за да се перчат един пред друг — заговори Авасарала, когато той пусна записа. — Затова смятам да пратим Холдън.
— Да пратим Холдън? — удиви се Холдън, но записът продължаваше и Фред не му отговори. — Да пратим Холдън къде? Къде ще пращаме Холдън?
— Ще е подръка, когато дойде на Медина, всички го мразят еднакво и може да се спори дали е безпристрастен. Има връзки с теб, с мен и с Марс. Ужасен избор за дипломатическа мисия, което го прави идеален за случая. Инструктирай го, кажи му, че ООН ще му плати за отделеното време по двойна тарифа, и го прати на Нова Тера колкото се може по-скоро, преди нещата там да са се объркали още повече, отколкото са сега.
Възрастната дама се наклони към камерата и лицето ѝ изпълни екрана, Холдън можеше да различи дребни подробности като бръчки и бенки.
— Холдън, ако Фред ти показва това, искам да знаеш, че родната ти планета оценява твоята служба. Опитай се обаче да не си показваш рогата както преди. И без това положението е достатъчно шибано.
Фред спря записа и се облегна назад.
— И така…
— За какво, по дяволите, говори тя? — попита Холдън. — Какво е Нова Тера?
— Нова Тера е тъпото име, което дадоха на първия изследван свят от порталната мрежа.
— Чакай, мислех, че е Ил.
— Ил — рече Фред с въздишка — е името, с което я кръстиха поясните, когато за първи път кацнаха на нея. „Роял Лиценз Енерджи“, корпорацията с договор да я експлоатира, я нарича Нова Тера.
— Могат ли да го правят? Хората вече живеят там. Всички я наричат Ил.
— Всички тук я наричат Ил. Мисля, че разбираш проблема — продължи Фред. Той сръбна от кафето, за да спечели малко време за размисъл. — Никой не беше подготвен за това. Група бежанци от Ганимед, обитаващи тежкотоварен шлеп на „Мао-Квик“, профучаха с максимална скорост през Пръстена веднага щом пристигнаха първите резултати от сондите. Преди да успеем да анализираме дори тези данни. Преди военната блокада. Преди Медина да успее да наложи безопасни ограничения в скоростта около Пръстена. Минаха толкова бързо, че дори нямахме време да ги повикаме по радиостанцията.