— Нека да предположа — рече Холдън. — Порталът Ил лежи точно срещу Слънчевия портал.
— Не съвсем. Но са били достатъчно умни да се приближат под ъгъл, за да избегнат сблъсъка с Пръстеновата станция при скорост от триста хиляди километра в час.
— Значи те живеят на Ил от година и изведнъж РЛЕ се появява и им казва: ей, това е нашата планета?
— РЛЕ имат лиценз от ООН да извършват научноизследователска дейност на Ил, Нова Тера или както и да я наречеш. И те са там, защото бежанците от Ганимед се приземиха първи. Планът беше да се изучават тези светове в продължение на година, преди някой да заживее на тях.
Нещо в тона на Фред накара Холдън да се замисли и той вдигна пръст.
— Чакай. Лиценз на ООН? Откога ООН има право да се разполага с хиляди планети?
Фред се усмихна мрачно.
— Положението е сложно. От едната страна са ООН, които се опитват да си присвоят правото да управляват всички тези светове. От другата са граждани на СВП, заселили един от тях без разрешение. Да прибавим и енергийна компания, получила лиценз за изследване на една планета, която по случайност притежава най-богатите залежи на литий, известни някога на човечеството.
— Имаме и теб — добави Холдън, — управляващ пропускателния пункт, през който трябва да преминават всички, желаещи да стигнат там.
— Май по-безопасно е да се каже, че СВП имат фундаментални противоречия с ООН относно идеята им те единствени да решават кому да предоставят лицензи.
— Значи вие двамата с Авасарала държите всичко това скрито-покрито, за да не се превърне в нещо по-голямо?
— Може да се каже поне по пет различни начина, но горе-долу се свежда до това. Където се появяваш и ти — посочи го Фред с чашата, върху която беше изписано с едри букви „ШЕФЪТ“. Холдън сдържа смеха си. — Никой не те притежава, но двамата с Авасарала сме работили с теб и мисля, че можем да го направим отново.
— Доста глупава причина.
Усмивката на Фред не издаваше нищо.
— Като прибавим и факта, че разполагаш с кораб, пригоден за опериране в атмосфера.
— Знаеш, че никога не сме го използвали за това, нали? Не изпитвам никакво желание да правя маневри в атмосфера, отдалечена на милиони километри от най-близкия ремонтен хангар.
— „Росинант“ е предназначен и за бойни действия и…
— Забрави. Каквото и да пише на чашата ти за кафе, нямам намерение да се превръщам в ботуш върху шията на заселници. Няма да го направя.
Фред въздъхна и се надигна. Когато заговори, гласът му бе тих и мек като памук. Но това не криеше стоманата в него.
— На път сме да изработим правила как да се управляват тези хиляди планети. Този случай е изпитание. Ще заминеш като безпристрастен посредник и наблюдател.
— Аз? Посредник?
— Долавям иронията. Но нещата там вече са доста зле и ни трябва някой, който да не позволи да се влошат още, докато три административни служби се спогодят как да работи четвърта.
— Искаш да кажеш, че очакваш от мен да се преструвам сякаш вършите нещо, докато всъщност се опитвате да разберете какво трябва да се направи? — попита Холдън. — На този объркан фон?
— Заселниците са взривили товарна совалка на РЛЕ. На борда ѝ е бил временният губернатор. Той е мъртъв, както и куп учени и служители на РЛЕ. Ако не се намесим своевременно в преговорите, нищо чудно на Ил скоро да избухне война между поясни и корпорация на ООН.
— Значи аз трябва да опазя мира?
— Накарай ги да разговарят, насърчавай общуването. Прави каквото правиш винаги — поддържай пълна прозрачност. В този случай тайните няма да са от полза за никого. Така че случаят е по твоята специалност.
— Мислех, че за вас съм най-непредсказуемият субект в цялата галактика. Или може би Авасарала праща тлеещ фитил в буре с барут с надеждата нещата да се провалят?
Фред повдигна рамене.
— Хич не ме интересува какво иска тя. Може би старата дама те харесва. Не очаквай от мен обяснение.
Милър чакаше Холдън пред офиса.
— В момента на станция Медина има три хиляди души — въздъхна Холдън. — Как нито един от тях не е тук, за да ти попречи да ми досаждаш?