— Няма нищо, хлапе — произнесе роботоподобното създание с поясен акцент. — Знаех го.
— Еймъс, Файез и аз поехме с другата кола след тях. Искахме да те предупредим.
— Добре — кимна Холдън. — Чудесно се справяш. Но тук всичко е наред. Как ни намери?
Елви вдигна ръчния си терминал и отново си пое дъх.
— Малко е сложно.
— Разбрано. Ами Еймъс? Той къде е?
— Мъртри го застреля. Мисля, че е мъртъв.
Лицето на Холдън пребледня, сетне почервеня. Той поклати глава и когато заговори, гласът му бе внимателен и премерен.
— Еймъс не е мъртъв.
— Откъде знаеш?
— Когато Еймъс падне, това би означавало, че всички наоколо са убити. Щом ние сме живи, значи и той също.
— Не му обръщай внимание — обади се роботът чудовище. — Малко е романтичен на тази тема. Щом твърдиш, че плешивият е мъртъв, аз ти вярвам.
— Благодаря ви — отвърна машинално Елви.
— Но съжалявам за него. Харесвах го.
— Аз също — призна Елви. — Както и Файез. Чух изстрели, докато бягах. Мисля, че Файез…
— Ами Мъртри? — прекъсна я Холдън.
— Той идва. Някъде зад мен е. Не зная колко е далече. Но те търси. Иска да ти попречи.
— Защо, по дяволите, ще ми пречи? — удиви се Холдън, като произнасяше бавно всяка дума.
— Иска РЛЕ да получи работещи артефакти.
— Този човек е такъв задник — обяви металното чудовище. — Но ние тук и без това сме близо.
— Близо до какво? — попита Елви.
— Ето това е въпросът — подчерта чудовището, но погледът на Холдън бе втренчен над лявото ѝ рамо. Беше стиснал гневно челюст.
— Добре — каза той. — Значи трябва да свършим две неща.
— Така ли? — попита металното създание. Изведнъж Елви си даде сметка, че разговаря с извънземен. Помисли си колко е забележително това и бе малко объркана, че Холдън не го бе обяснил.
— Някой трябва да намери това, което търсим, и да изключи планетарната защита, и някой трябва да застреля Мъртри.
— Не че искам да ти противореча — отбеляза чуждоземецът и се намести върху шестте си метални крака. — Но едното от тези две неща ми се струва доста по-важно.
— На мен също — кимна Холдън, — ала не мисля, че изборът ми е като твоя. Елви, ще ми трябваш, за да спасиш всички, ясно?
— Хм — въздъхна тя. — Ами… добре?
— Хубаво. Това е детектив Милър. Той умря, когато Ерос се блъсна с Венера, и сега е марионетка на протомолекулата.
— Полуавтономна — обади се извънземният.
— Приятно ми е да се запознаем.
— На мен също.
— Добре — вдигна ръка Холдън. — Аз ще се погрижа.
За изненада и безпокойство на Елви Холдън се отдалечи в прохода, по който бе дошла тя. Извънземният се покашля извинително, само че тя не беше сигурна дали изобщо има гърло. Или звукът бе разговорна модулация.
— Съжалявам за това — рече извънземният, Милър. — Но когато намисли нещо, няма начин да го разубедиш.
— Ами… няма нищо — измънка Елви. — А сега… ааа… хм.
— Да, вярно, спасяването на света. Последвай ме, хлапе. Ще трябва да побързаме.
— Значи става въпрос за разпространяващо се съзнание — говореше тя, докато вървеше през ниския сводест тунел след Милър. Усещаше лек световъртеж, но не от глад. Файез бе мъртъв. Еймъс също. Скоро и тя ще умре. Намираше се на чужда планета. Разговаряше с мъртъв човек, обитаващ чуждоземен робот. Тази част от нея, която можеше да чувства, се беше изключила. Сърцето ѝ биеше равномерно зад ребрата и когато — ако — се пробудеше отново, не знаеше коя или какво щеше да е.
— Само че не е съзнание — поправи я Милър. — Вътре в него съществуват центрове, но те не определят играта. Аз не съм един от тях всъщност. Аз съм конструкция, основана върху мъртъв човек, но не копирана изцяло, а със степен на приближение, и трябва да изпълнявам определена роля. Ролята на копой, която и той изпълняваше до края си.
— Значи ти имаш съзнание?
Чуждоземният робот — обвивката, която използваше конструкцията на име Милър — сви рамене. Беше странно да наблюдава подобен жест.
— Не зная. Изглежда, че съм подложен на свой тест на Тюринг4.
Елви обмисли думите му и кимна.
— Звучи логично.
— Та аз… успях чрез триангулация да засека къде е онова мъртво петно в пространството. Разбираш ли какво имам предвид?
— Ами да. Триангулация. Разбирам напълно — потвърди Елви. — И така. Стават четири фактора.
— Четири?
— Нашата биосфера, местните организми, съществата, създали порталите, и онези, които са ги избили. Четири.
Милър спря при една цепнатина в стената и положи върху нея метална лапа, готов да натисне.
4
Тестът на Тюринг е предложен от британския математик Алан Тюринг през 1950 г. в статията му „Изчислителни машини и разум“. Тестът е за проверка дали компютърът има разум в човешкия смисъл на думата. — Б.пр.