5.
Басиа
— Исус плаче, Басиа, дете мое — говореше Куп. — Ние печелим. Нима ще се правиш на сестрица, ако играта загрубее?
Останалите го гледаха очаквателно. Скоти и Пит, но също Дорис и Катрин. Ибрахим и Задие. Басиа скръсти ръце.
— Ако разберат кой е убил техния губернатор… — поде, но Куп размаха ръце, сякаш гонеше мухи.
— Няма. Щом не са го направили досега, ще си остане само една случайност. Не помня кой го е направил. Ти помниш ли, Задие?
Задие поклати глава.
— Аз ли? Ту — промърмори тя с типичния жаргон на поясна. Каквато беше преди. Куп я посочи с пръст, сякаш доказваше нещо.
— На мен също не ми се нрави каквото стана — обади се Пит. — Но ако не го бяхме направили, сега те щяха да са тук с пълната си мощ, а не само с някакви останки. Холдън щеше да дойде в техния куполен град и какво щяхме да правим тогава?
— Именно — закима Куп. — Искахме да ги забавим и това направихме. Въпросът е как да се възползваме от спечеленото време.
— Да ги избием всичките и да хвърлим труповете им в шахтите — подхвърли Лорис с усмивка, която показваше, че се шегува.
— Мислех си да видим сметката на предавателя им — предложи Ибрахим. — Всички сигнали минават през ретранслатора в техническия павилион. Ако нещо се случи с него, ще бъдат изолирани от света като всички нас.
— Това ще повлияе ли и на ръчните им терминали? — попита Куп.
— Може би — сви рамене Ибрахим. — Със сигурност ще ги ограничи на повърхността.
— Заслужава си да се обмисли — завъртя глава Куп.
Руините, където се срещаха, бяха на час път пеша от градчето. Високи кули от странен, подобен на кост материал стърчаха от земята, подпрени една на друга по начин, който изглеждаше причудлив, ако не ги погледнеш под определен ъгъл, и тогава ще видиш симетрията. По-ниските постройки бяха със заоблени краища, вълнисти като гръбнака на заровено животно или машина с неясно предназначение.
Тих ветрец полъхваше сред руините със звук на тръстикова флейта, свиреща в далечината. Нещо бе живяло тук някога, но отдавна си бе отишло и сега костите му бяха скривалище за Басиа и заговорниците. Внезапно го споходи образ от научнопопулярен филм, показващ скарида, обитаваща скелета на кит.
— Имам един въпрос — рече той. — Каква е нашата цел? Добре, ще ги лишим от комуникации. Какво печелим от това?
— Ще им е по-трудно да вземат надмощие — изтъкна Лорис. — Четох лиценза както и всички останали. Има доста общи приказки за научни изследвания и прочее, но нека да бъдем откровени. РЛЕ са тук заради печалбата. Ако успеем да ги убедим, че няма да получат нищо…
— Това няма значение — прекъсна я Ибрахим. — Трябва да предявим нашите претенции към планетата. Печалбата и загубата идват след това.
— Не съм съгласна, Брам — възрази Лорис. — Ако погледнеш историята на колониализма, правните аспекти и претенциите за название са неизменно постфактум. Това, което виждаш, е…
— Това, което аз виждам — намеси се Куп, — е времето преди наблюдателят на СВП/ООН да пристигне тук и да промени играта. Басиа? Смяташ ли да се намесиш?
Басиа размърда пръсти и кокалчетата му изпукаха.
— Когато дойде наблюдателят, той трябва да види, че РЛЕ действа хаотично и неорганизирано, а ние разполагаме с достатъчно количество рафиниран литий, готов за пазара.
— Ето това трябва да постигнем — потвърди Куп със зла усмивка.
След срещата те се разотидоха по двойки, за да не привличат внимание. Първо Пит и Ибрахим, заедно, защото бяха любовници. После Скоти, пуфтящ с лулата си. След това трябваше да са Задие и Куп, както обикновено. Но не и днес. Днес Куп даде знак на Задие да върви напред. Тя направи жест с ръка, съответстващ на кимване, физически идиом на поясните, когато трябва да общуват в скафандри, и се отдалечи, а издълженото ѝ тяло придаваше на походката ѝ едновременно несръчен и грациозен вид. Като жираф.
— Много ти се струпа на теб напоследък — подхвърли Куп.
Басиа сви рамене.
— Началото беше лошо. Това е всичко.
— По-рано ти беше един от тях. Не се съпротивлявай.
— Няма — отвърна огорчено Басиа.
Двамата бяха прекарали повече от година на кораба край Ганимед. Бяха спорили, най-вече относно изселването им към новите планети, към които водеха пръстените. Басиа познаваше Куп. Знаеше, че е воювал в един клон на СВП, който не се бе съгласил на компромиси с вътрешните планети. Разцепеният кръг на Съюза на външните планети бе татуиран малко над лявата му лопатка. Не за първи път Басиа си помисли, че през последните години терминът „външни планети“ бе придобил съвсем друг смисъл.