Спокойният глас, с който Мъртри обясняваше защо не е убил Файез, накара Холдън да потрепери.
— Та ето какво предлагам — продължи Мъртри. — Ще ти позволя да минеш от тази страна, за да провериш как е Еймъс. И да помогнеш на яйцеглавия да не умре от кръвозагуба. Давам ти думата си, че няма да се намесвам.
— Но ти — изтъкна Холдън — ще минеш от тази страна и ще попречиш на Елви да направи това, което ѝ заръчах.
— Какво пък, изглежда ми честна размяна.
Холдън спусна бавно ръка и я положи върху дръжката на пистолета. Завъртя се леко на една страна и зае позиция. Мъртри го гледаше намръщен.
— Не — обяви Холдън и зачака да започне стрелбата.
— Така значи — въздъхна Мъртри, без да помръдва. — Знаеш ли какво все забравят хората за новия свят?
Холдън не отговори.
— Цивилизацията има свой вграден период на забавяне. Точно както светлината. Долитаме тук, на това място, и тъй като сме цивилизовани, смятаме, че цивилизацията идва с нас. Но не е така. Трябва да я построим. И докато го правим, умират доста хора. Мислиш, че американският запад е дошъл с железниците, пощенските служби и затворите? Тези неща са били построени и са стрували живота на много хора. Били са построени върху труповете на всички, което са живели там, преди да дойдат испанците. Не можеш да получиш едното без другото. И трябват хора като мен, за да го свършат. Хората като теб идват по-късно. Всичко това? — Мъртри размаха лявата си ръка към Холдън и околностите. — То е, защото ти се появи твърде рано. Върни се, след като аз учредя пощенската служба, и тогава ще говорим.
— Свърши ли? — попита Холдън.
— Е, щом смяташ, че трябва да стане днес, приемам — каза Мъртри. — Значи няма друг начин, а? Дори и ако не съм убил твоя човек?
— Може би си убил Еймъс и Файез, а може би не. Може би си прав за границата, а аз съм един наивен идиот. Може би всеки един, когото ти уби на този нов свят, си го е заслужавал и ти си бил прав.
— Но има хора на орбита и спасяването им сега е по-важно от всичко?
— Щях да кажа: „Но ти си един проклет задник“ — отвърна Холдън. — Но и твоето върши работа. Няма да пресечеш моста.
— Добре тогава — рече Мъртри. Той промени позата си и присви очи. Жуженето се усили. Под тях светулките на протомолекулата се завъртяха в бесен танц. — Добре тогава.
Холдън му се усмихна. Имитирайки гласа му, произнесе бавно:
— Хайде, Черен Барт5, от самото начало знаеше как ще свърши това.
Мъртри се засмя.
— Ама че си забавен…
Холдън го простреля.
Мъртри се олюля, улови се за гърдите и потърси пипнешком пистолета. Холдън пусна втори куршум в дясната му ръка. Опита да уцели лакътя, но попадна в бицепса. И това вършеше работа. Мъртри изпусна пистолета на моста пред него. Подпря се на коляно и направи нов опит да го вдигне, и тогава Холдън го гръмна в крака. Мъртри се просна по очи върху моста и пистолетът му отлетя в пропастта. Мъртри се претърколи на една страна и за малко щеше да последва пистолета, но успя да се улови с ръка за мрежата.
Цялата случка бе отнела само три секунди.
Когато екотът от последния изстрел утихна, Холдън прекоси бавно моста. Причудливата, подобна на мускул повърхност поддаваше под краката му. Мъртри се държеше за мрежата със здравата си ръка, лицето му бе изопнато от болка, но въпреки това успя да се ухили подигравателно.
— Стиска ли ти да довършиш нещата, момче? — попита той. — Или ще оставиш на гравитацията да го направи?
— О, не. — Холдън се наведе, улови го за лявата китка и го дръпна към корниза. — Не смятам да те убивам. Не и докато не се уверя за Еймъс.
Холдън слезе от моста на страната, която допреди малко бе държал Мъртри, и изтегли след себе си охранителя. Мъртри му помагаше със здравата си ръка.
— И после какво? — попита той, след като се излегна по гръб до прохода и си пое дъх. Под дясната му ръка се беше образувала малка локва кръв.
— Ще дойда за теб — каза Холдън, приседнал до него, и го потупа дружески по главата. — И ще те изгоря публично, под светлината на прожектори и пред камери, показващи те на целия свят. А след това ще те хвърлим в дупка, толкова дълбока, та всички да забравят, че някога си съществувал. Няма да има слава и величие за теб, Кортес. Този път Монтесума няма да бъде впечатлен от огнената ти пръчка.
— Всичките ми действия са в съгласие с правомощията, дадени ми от лиценза на ООН — изтъкна Мъртри. — Действах с цялата отговорност, необходима, за да бъдат опазени служителите на РЛЕ и инвестициите на компанията.