— Добре — похвали го Холдън, извади аптечката и напръска с кръвоспиращ гел двете рани. — Виждам, че вече си подготвил защитната си стратегия. Това наричам мислене в перспектива. Адвокатите ще се радват да го чуят. Искаш ли да узнаеш моята теза?
— Разбира се — съгласи се Мъртри и опипа една от раните си с ръка. Присви болезнено устни, но поне вече не течеше кръв.
— Най-могъщият човек на Земята ми дължи услуга и смятам да я помоля да направи всичко, което ѝ е по силите, за да докаже, че си задник. Това е само най-общ план, но мисля, че има бъдеще.
— Така ли разбираш правосъдието?
— Очевидно така.
Мъртри отвори уста, но това, което възнамеряваше да каже, бе заглушено, тъй като в комплекса внезапно се възцари хаос. Стена от синкави светулки се вдигна от пропастта до тях и изчезна през малки отвори в тавана. Наоколо настъпи истинска какофония, когато всички огромни машини внезапно се пробудиха. Нещо се метна от сенките на тавана и профуча над главата на Холдън. Той се хвърли върху Мъртри, без да осъзнава, че закрива с тялото си човека, когото току-що бе прострелял три пъти.
— Какво става? — попита Мъртри.
— Елви — отвърна Холдън. — Това е Елви.
54.
Елви
— Аха — потвърди Милър, очевидно доволен. — Имам план, но ще ми е нужна помощта ти. Трябва да се приближа колкото може повече до онова, каквото и да е то. Но разбираш ли, не мога. Така че оставям на теб.
— Добре — склони тя. — А ти… какво ще направиш?
Роботът сви рамене.
— Всеки път, когато… е, ти вече го знаеш. Всеки път, когато нещо го доближава, то умира. То унищожава мрежи като тази, каквато съм аз. Смятам да поддържам връзка с колкото се може повече от гадостите на тази планета и да го насочвам към тях. За да може… нали ме разбра. Да ги изключи. Да разруши системата.
— Това няма ли да изключи и теб?
— Мисля, че да. Така става, когато използваш сложни инструменти. Понякога онова, което се опитваш да постигнеш, върви в комплект с куп други неща.
— Не разбирам — призна Елви.
— То ме създаде, за да намеря нещо, което липсва — обясни Милър. — Оказа се, че съм и добър инструмент за умиране, ако това е начинът за решение на проблема. Сериозно, вече имам богат опит. Така че ела тук и ме доближи колкото можеш до онова там. Но не искам да го докосвам. Ако се напъхам в него, преди да се свържа с всичко останало, усилията ни ще идат на вятъра.
— Добре. — Елви се намести така, че да вижда едновременно робота и мрака. — Завърти се на трийсет градуса наляво.
Роботът се извъртя с бързината на подплашено насекомо.
— Границата му е на половин метър от теб. Защо трябва да си близо до него?
— Заради нещото, от което съм част. Може да няма съзнание, но не е глупаво. Когато го правя, почти всички негови части ще знаят това, което знам аз, и може да не се съгласят на принудително изключване. За каквото и да е предназначено това нещо, то предпочита да съществува, докато си свърши работата. То умее да оцелява. Докато аз съм съвсем обратният случай.
Стори ѝ се, че долавя насмешка в гласа му. Откъде ли се е взела? От привичките и спомените на един мъртъв човек? Или това бе вроденият му фатализъм? Дали вселената подтиква към появата и еволюцията на очи, криле и сетивни органи, както и към огорчение пред лицето на смъртта?
— Добре — поде Милър. Той се намести, приклекна и се подготви да скочи напред. — Ще го направим на три. Две. Едно.
Сблъсъкът беше като при падането на транспортната совалка. Светът около Елви се сви до миниатюрно пространство вътре в главата ѝ и после постепенно и болезнено разцъфна. Тя се опита да се изправи, да проясни мислите си. Опита се да разсъждава. Дали Милър беше избухнал? Мъртва ли е? Какофонията от скърцащ метал и необуздана стихия ѝ пречеше да се ориентира.
Беше се подпряла на стената. Около нея от всички ниши изпълзяваха механизми. Много от тях не можеха да се движат нормално — краката им дращеха безпомощно по стените, те се прекатурваха панически на пода или се движеха в конвулсивни кръгове като умиращи от отрова насекоми. Въздухът бе изпълнен с безсмисленото стържене на техните съчленения. Три огромни машини бяха притиснали Милърбота и го налагаха, а гласът на Милър повтаряше: мамка му… мамка му… мамка му…
Един от нападателите улови Милър за челюстта и я дръпна рязко, разкъсвайки механичните ѝ стави, а от разбитата част бликнаха искри и белезникава течност. Нямаше да успее. Не виждаше как би могъл.
Дребна крилата машина с яркосин клюн, заострен като трион, профуча отгоре и тупна с бръмчене и цвърчене на пода. Елви изтича при нея и я вдигна. Беше достатъчно лека, за да я носи, дълга колкото предмишницата ѝ и заострена отпред. Тя нададе вик и се нахвърли върху машините, които разкъсваха Милър. От удара пръстите ѝ изтръпнаха. Нещо я удари в гърба и светът се смали отново, но тя продължаваше да размахва клюнестата машина с колкото сили имаше.