Една от огромните машини се обърна към нея и разтвори клещи, дълги по три метра всяка. Елви отскочи назад и се препъна. Пулсиращата зловредна чернилка на мъртвото петно бе вляво и тя изпълзя към нея, опитвайки се да се прикрие от масивния си нападател.
Роботът пристъпи, размахвайки израстъци като грамадни сърпове, доближи границите на мъртвешката зона и рухна. Инерцията завъртя тялото му на пода, ръцете и краката му изтракаха и утихнаха. За миг цвърченето и жуженето в помещението утихнаха. Вниманието на всички машини бе насочено към Елви. Тя опря крак в събореното механично чудовище, вдигна юмрук и нададе победен вик. Милър се завъртя, забоде единствения си оцелял горен крайник в една от другите две машини и я прикова към пода. Цвърченето се върна, по-силно и настойчиво отпреди. Агресивен и неприятен звук, който дразнеше слуха ѝ и я караше да се поклаща.
Елви се намираше в центъра на невидим водопад, буря, стихия. По-скоро приливът на адреналин, отколкото някаква съзнателна мисъл, я накара да се изправи над поваления противник и да заобиколи мъртвото петно. Още една машина тупна от най-високата ниша и се разби на пода до нея. Елви я прекрачи, докато се гърчеше. Последният все още функциониращ нападател замахна към Милър и остриетата на клещите му се забодоха дълбоко в черупката на детектива. Докато Елви се доближаваше, Милърботът направи опит да се обърне към нея. Острието, впито дълбоко в металния му корпус, издаде остър, стържещ звук. През отвора бликна гъста течност и из въздуха се разнесе миризмата на нефт и киселина. Елви прекрачи Милър, замахна с импровизираното си оръжие и го заби в гърдите на нападателя му. Разхвърчаха се искри. Ударът нямаше почти никакъв ефект, освен че отвлече вниманието на нападателя. Не би могла да му стори нищо, също както не можеше да се издигне във въздуха и да спре падането на корабите от орбита. Но моментното колебание се оказа достатъчно.
Милър се надигна изпод последния нападател. Четири от шестте му крака прободоха отдолу тялото на металното чудовище. В корема. Ако това, разбира се, беше корем. От удара наоколо се разхвърчаха метални късове и части, вероятно принадлежащи и на двамата. Ала колкото и да се опитваше, Милър не успяваше да заеме подходяща позиция, за да нанесе довършващия удар. Нито да се измъкне отдолу.
През отвора в стената влетя миниатюрен тънкокрак механизъм и се понесе със стържене право към двамата. Елви го сграбчи, докато минаваше край нея, и го запокити в мъртвото петно. От плоскостите в коремната част на нападателя започнаха да се отделят едри късове и Милър продължи да заравя крайници под тях. Едва когато чудовището спря да помръдва, Елви ги доближи. Мъртвият робот лежеше проснат върху Милър. От локвата гъста течност се вдигаха изпарения, които дразнеха очите ѝ.
— Е, можеше да мине и по-добре — оплака се Милър.
— Стана ли? Успя ли да се свържеш?
— Аха — потвърди Милър. — Но не съм сигурен доколко свършихме работа. Приближава се нова вълна от тези досадни същества и не виждам как ще успеем да се измъкнем.
Елви подпъхна ръка под мъртвия робот и се опита да го повдигне. Мускулите и сухожилията на врата ѝ се напрегнаха. Стори ѝ се, че ги чува да поскърцват мъчително. Вложи всички сили в напъна. Нямаше за какво да се хване. Нямаше смисъл да пази сили за по-късно, защото едва ли щеше да има по-късно. Тя се напъна отново и нададе вик.
Роботът не помръдваше.
Елви падна на колене. Милър изстена, протегна един крайник и го постави върху ръката ѝ. Когато заговори, гласът му бе отпаднал, приглушен. Сякаш идваше от гроба.
— Добре, тази част ще е малко по-сложна. Ще искам една услуга от теб, хлапе. А нямаме много време, преди те да стигнат тук.
— Хубаво — съгласи се тя. — Каквото и да е.
— Първо се отдръпни малко. Ще трябва да пусна кепенците на това нещо.
Тя се плъзна назад по пода и усети, че изтеклата от роботите течност е намокрила крачолите ѝ. Чу се свистене като излизаща от клапан пара, дълбоко, метално изщракване и Милър се разпадна на части, а бронираните плочи и хитиновият корпус изтрополиха на пода. Чудовището върху него се изтърколи настрана.
Елви се изправи над трупа на Милър. Приличаше на огромно насекомо, смачкано от гигантска пета. Цвърченето около нея прерасна в писък.