— Ако живеехте тук… — поде тя.
— Никакъв шанс — прекъсна я Хейвлок.
„Росинант“ стърчеше върху калната поляна зад него, горе-долу на мястото, където преди се е намирала площадката за кацане. Всичко това вече го нямаше. Къщичките на научния екип, постройките на Първо кацане, дори миньорските съоръжения. Всичко бе изстъргано и отнесено надалече. Само разкривените канавки показваха местата, където е бушувала водната стихия, преди водата да се оттече.
Товарният хангар на „Роси“ зееше отворен. Мъже и жени изнасяха отвътре кашони с припаси и снаряжение и ги подреждаха на меката пръст. Наоми, облечена в светъл комбинезон, координираше разтоварването, събираше информация и отговаряше на запитвания по терминала. Алекс и Басиа се бяха покатерили върху тънко скеле, издигнато до корпуса на кораба. До тях беше и другият — Еймъс Бъртън. Те оглеждаха щетите по корпуса и планираха ремонтните работи, които можеха да извършат на този примитивен сух док. Дясната ръка на високия гологлав мъж бе привързана към шина и това очевидно го дразнеше, личеше си по начина, по който помръдваше с яките си плещи.
— Готов ли сте? — попита Лусия.
— Ако искате — отвърна той. — Разбира се.
Те се отправиха заедно към близката купчина сандъци. Хейвлок извади ръчния си терминал, а Лусия онзи, който бе получила от кораба. Двамата се заеха да маркират сандъците и да ги сверяват с товарителниците на кораба, да записват грижливо каква помощ е била доставена и приета.
Трябваше да е мъртъв още преди три седмици. Тялото му трябваше да е поток от йонизирани атоми и сложни молекули, носещи се някъде в горната атмосфера на Ил. „Израел“ трябваше да загине преди него.
Намираше се в лазарета, когато взе да идва на себе си, все още леко упоен и натъпкан с изкуствена кръв. Помнеше натиска на ремъците, които го държаха за леглото, мекото потракване на мониторите, хладното усещане за вливаща се във вените му кръв. Устните и езикът му бяха изстинали и изтръпнали, но Алекс го увери, че това е нормално. Дойде Басиа, поприказваха, после той излезе да почисти останките от буксирното въже, които висяха от търбуха на „Роси“.
Беше споменал, че упражнението щяло да е безсмислено.
— Ами той си е такъв, предполагам — подхвърли Алекс. — Не обича да оставя работата свършена наполовина.
— Поясен.
— Аха — съгласи се Алекс. — Те всичките са такива.
Ръчният терминал на Алекс изписука и пилотът се намръщи.
— Капитане? Ти ли си?
Гласът, който долетя от говорителя, определено принадлежеше на Джеймс Холдън, но звучеше по-дрезгаво. Сякаш бе викал дълго.
— Алекс! Включи реактора!
— Не съм сигурен, че мога да го направя, капитане — отвърна Алекс.
— Ние убихме защитната мрежа. Мисля, че убихме всичко. Виж дали реакторът ще заработи.
Лицето на Алекс придоби сериозен вид. Нямаше го доскорошното насмешливо изражение, храбрата маска пред лицето на смъртта. Хейвлок го разбираше, защото той изпитваше същия прилив на надежда, както и страх, че тази надежда може да се окаже разочароваща. Без да промълви нито дума повече, Алекс се настани пред един от медицинските компютри и го превключи на програмата за контрол над двигателя. Хейвлок стисна юмруци, докато го заболяха, и се овладя, преди да е попитал нетърпеливо Алекс дали се получава.
— Е, как е?
— Мисля… че ще стане. — Алекс се наведе към ръчния терминал. — Имаме мощност, капитане. Диагностичната програма съобщава за някои грешки, но съм сигурен, че е задето се поразтресохме малко. Ще прехвърля Наоми и Басиа да поработят над това и обзалагам се, че скоро всичко ще бъде наред. Щеше да помогне, ако и Еймъс беше тук.
— Еймъс все още не е съвсем в кондиция — съобщи Холдън и Хейвлок долови, че се усмихва.
— Добре ли е?
— Ще му трябват няколко нови пръста.
Алекс сви рамене.
— Можем да се справим с това. Дай ми два дена и вероятно ще успея да сваля „Роси“ на повърхността. И тогава ще го настаним в лазарета.
— Не бързай — посъветва го Холдън. — Провери внимателно дали всичко функционира нормално. Сега не е моментът за още една криза.
— Винаги ще има и други кризи, капитане. Такъв е животът.
— Нека да отложим следващата, докато се възстановим от последната, съгласен? Можеш ли да се свържеш с „Израел“? Не бих искал някой да умре, защото не знаят, че могат да използват реакторите си. Също така ще ни трябва совалката на „Израел“, ако успеем да ги убедим да ни я предоставят.
— Първо ще трябва да ги запознаем с развоя на събитията — каза Алекс. — Нещата тук протекоха доста динамично. Но нека преди това проверя дали реакторите на всички ще зацъкат отново.