Той се изтегна на койката и провери личните съобщения. И най-вече това, от което най-много се боеше. Семейството на Уилямс бе предявило иск срещу него заради убийството на техен близък. Представителят на професионалния съюз вече бе реагирал, а и РЛЕ проявяваше странна склонност да му сътрудничи. По времето, когато „Израел“ се върне в своя порт, Хейвлок се надяваше, че всичко ще бъде уредено. Щеше му се да прати писмо на роднините на Уилямс и да им се извини. Да обясни, че само се е опитвал да повреди раницата и че много, много съжалява за това, което е направил. Ала адвокатът от профсъюза го посъветва да не им пише. Имаше шанс да се споразумеят извън съда.
Беше получил също така и писмо от капитан Маруик с надслов „Струва ми се, че ти дължа едно питие“ и препратка към новините. Хейвлок я последва.
Екранът се изпълни с множество съобщения, но той спря поглед на централното изображение. Беше кратко видео, на което се виждаше как „Барбапикола“ се премята бавно, завързан за въжето, а сетне от корпуса му изплуват десетина прозрачни сфери. Все едно гледаше цвете, пускащо семена на вятъра. Мъжки глас, дълбок и загрижен, обясняваше зад кадър на английски с поясен акцент:
… получихме днес, показващи изумителната спасителна операция на Нова Тера. Това, което виждате, са записи, направени от кораба на РЛЕ „Едуард Израел“ на масовата евакуация от повредения транспортен кораб „Барбапикола“. За тези от вас, които не са запознати с предисторията, ще припомним, че трите кораба е трябвало да разчитат единствено на захранването от своите акумулатори по време на този инцидент и макар „Барбапикола“ да е бил изгубен, след като навлязъл безконтролно в горните слоеве на атмосферата, всички негови пътници и екипаж са били прехвърлени на „Израел“ за медицински изследвания и помощ под прякото наблюдение и координация на и.д. заместник-началник на охраната Димитри Хейвлок.
На екрана се появи негово изображение от официалния доклад до РЛЕ. Косата му бе щръкнала във всички посоки и му придаваше вид на поясен, гласът му бе тънък и писклив:
Прехвърлянето бе завършено за по-малко от три часа. Специално искам да благодаря на капитан Тулуз Маруик за неговата своевременна и професионална помощ, без която вероятно щяхме да изгубим много наши колеги.
Записът свърши и Хейвлок се разсмя. Той потърси връзка с Маруик и червенокосият капитан се появи почти веднага на екрана.
— Май няма да ни уволнят — поде Хейвлок.
— Напротив, ще ни посрещнат с парад, ако все още се правят такива неща — изтъкна Маруик. — Сега е моментът да искаме повишение на заплатите.
— Възнаграждение за риска — додаде Хейвлок и подпря брадичка с ръка.
— Героите на деня, ето кои сме ние — засмя се Маруик. — Не че онези там имат ясна представа какво точно е станало. А онова е едно от тези неща, които колкото и да ги обясняваш, човекът отсреща все не схваща.
— Не е зле — отбеляза Хейвлок. — Не им и трябва повече. Ще поискам списък на необходимото оборудване за научния екип. Смяташ ли, че има още нещо, което можем да им осигурим?
— Зависи — промърмори Маруик. — „Росинант“ ще се връща ли с нас до Пръстена?
— Мисля, че да. Мога да попитам.
— Защото, ако ще си тръгваме скоро, мога да сваля всичко, от което нямам нужда. Не е кой знае какво, но можем да разглобим дори резервните генератори и да им ги пуснем. И биомаса за кухните.
— Всъщност този проблем май ще се реши. Доктор Окойе говореше за начин да се преработи местната флора в нещо, което да става за ядене. Зависело от някакви дясновъртящи молекули, каквито и да са те.
— Е, радвам се за нея — подсмихна се Маруик. — Направо да ти се доще да останеш, а? И да видиш как ще се развият нещата?
— Не и на мен — поклати глава Хейвлок. — Да знаеш само какво е тук долу. Мръсно, лишено от живот и всичко изглежда слепено от горещ туткал и хартия. Освен това има червеи, които могат да ти видят сметката за секунди. Ще бъда изненадан, ако тези хора изкарат и година.
— Наистина?
— Знаеш, че след месец, два или осем нещо ще се случи. Хидропонните инсталации ще спрат да работят или ще се появи някоя друга гадина, която обича да се загнездва в очите, само че този път няма да разполагат с готово лекарство, или пък някоя от луните ще ги нападне от небето. По дяволите, шибаните червеи убийци може да си отгледат крилца. Откъде сме сигурни, че не могат? Знаем, че на дъното на океана има реактори, достатъчно мощни, за да взривят цялата планета. Холдън твърди, че са изключени, но кой може да знае със сигурност? Нищичко не разбираме тук.