Басиа, Лусия и Яцек стояха на почтително разстояние от спорещите, уловили се за ръце, сякаш от това им зависеше животът.
— Не ме интересува какво пише в книгите — настояваше Керъл. — Всички тези шест къщи трябва да са на един генератор. Разполагаме само с два. Другият ще ми трябва за останалата част от града.
— Тези постройки ще бъдат с най-висока степен на използваемост — възрази инженерът. — Натоварването ще е близко до границите…
— Винаги има и резерв — намеси се Наоми. — Затова направи както иска координаторът.
Инженерът завъртя очи и сви рамене.
— Добре, госпожо.
— Как върви тука? — попита Холдън.
— Като по мед и масло, капитане — отвърна Еймъс. — Миролюбиви са като писанчета.
— Как е корабът? — поинтересува се Наоми и се отдалечи от групичката.
— Доста бой е изял.
— Ами направихме каквото можахме.
— Вие, хора, сте невероятни. — Холдън я улови за ръката. — Но следващия път не позволявайте на лошите да ви хващат.
— Ей — погледна го тя засмяно. — Аз си рискувах задника.
— Тъкмо щях да те питам по този въпрос. Как точно накара твоя тъмничар да премине на наша страна?
Наоми се притисна към него и му се усмихна.
— Бях в затвор. Там хората правят куп неща, които не биха направили при нормални обстоятелства. Сигурен ли си, че искаш да знаеш?
— Хич не ме интересува. — Холдън разтвори ръце и я привлече в обятията си. Тя почти се отпусна в прегръдката му.
— Божичко, само не ме пускай — прошепна в ухото му. — Коленете ми едва издържат. Още час обикаляне в тази гравитация и ще ми трябва подмяна на ставните връзки.
— Тогава да изчезваме оттук.
Холдън се наклони над рамото ѝ, за да улови погледа на Еймъс, след което му посочи с брадичка кораба. Монтьорът кимна, усмихна се и пое, накуцвайки, през площада.
— Нашият пленник на борда ли е?
— Еймъс го заключи в лазарета преди два часа — отвърна Наоми. Тя пристъпи внимателно и изстена.
— Ще можеш ли да вървиш до кораба?
— Да. Само да се сбогувам.
Холдън я пусна и я проследи с поглед как се движи неуверено, след което се приближи до групичката и подаде ръка на Керъл Чиуиуи. Тя и инженерът от РЛЕ бяха прехвърлили спора върху канализационната система и пречистването на водата. След кратко сбогуване и размяна на пожелания за успех Холдън се доближи до Басиа и семейството му.
— Докторе — поздрави той Лусия и ѝ подаде ръка. — Не бих се справил без вас. Никой от нас не би могъл. — След това се ръкува с Яцек. Накрая се здрависа с Басиа. — Благодаря ти за помощта на кораба. И че се опита да спасиш Наоми. Ти си храбър човек. Сбогом и безоблачни дни.
Гръмотевицата в далечината сякаш избра този момент, за да му се надсмее, и той им се ухили.
— Какво? — изненада се Басиа. — Мислех, че ще ме приберете на…
Холдън вече се отдалечаваше, но спря и добави:
— Работете здраво. Следващия път, когато дойда на тази планета, искам да получа поне чаша свястно кафе.
— Ще има — обеща Лусия. Холдън долови сълзи в гласа ѝ, но дъждът, който започна да вали, ги скри.
Планетата нямаше да му липсва, ала не можеше да каже същото за хората. Както винаги.
На „Росинант“ стартът притисна Холдън в противоускорителното кресло сякаш корабът го посрещаше с прегръдка. Веднага щом се озоваха на ниска орбита, той излетя от креслото и се спусна надолу по стълбичката в камбуза. Трийсет и пет секунди по-късно кафеварката бръмчеше и изпълваше каютата с прелестния аромат на прясно смляно кафе. Почти му се зави свят от удоволствие.
Наоми влетя след него.
— Първата крачка е признанието, че имаш проблем.
— Имам — съгласи се той. — Но току-що преживях два месеца на планета, която през цялото време се опитваше да ми види сметката. А ме чака дълга и досадна работа, та затова реших да започна с чашка кафе.
— Направи и на мен — помоли тя, притегли се към монитора и се зае да преглежда докладите за текущата обстановка.
— Нека са три. — Еймъс също се появи в каютата. — Чакат ме тонове работа, защото вие, хора, сте позволили на някого да използва моето метално момиче за мишена.