— Сбогом, стари приятелю.
Той побутна леко сондата и тя се понесе плавно, отдалечавайки се от кораба. Холдън я проследи с поглед и скоро тя се превърна в мъничка искра, отразяваща светлината на слънцето на Ил. След това припламна няколко пъти и пое встрани от планетата. Холдън почака, докато съвсем се скрие от погледа му, и едва тогава затвори люка на хангара.
Съблече скафандъра в шлюза, след като той се напълни с въздух. Наоми го очакваше зад вътрешния люк.
— Здравей — рече той.
— Приключи ли?
— Да, нямам повече работа тук.
— Тогава ела в каютата ми, моряко — усмихна се тя. — Има нещо, което искам да ти покажа.
Холдън се рееше на половин метър над леглото, целият плувнал в пот. Наоми се поклащаше до него, издължена и стройна, с разчорлена от любовната игра коса. Той се пипна по темето и усети странните потни туфи, в които се бе превърнала косата му.
— Сигурно изглеждам ужасно — промърмори.
— Като таралеж, но аз ги харесвам. Много си сладък. — Тя се опря за миг с палец на стената и се премести леко към пулта за атмосферен контрол. Насочи струята на вентилатора към двамата и Холдън усети приятна хладина върху кожата.
— Не мисля, че колкото и да се къпя, някога ще изтрия напълно Ил от себе си — добави той след малко.
— Аз пък бях две седмици в арест. Не се сравнявай с мен.
— Съжалявам за това. Не беше по твоя вина. Просто лош късмет.
— Знаеш ли, че Хейвлок, който отговаряше за охраната на кораба, е бил партньор на Милър на Церера?
Холдън докосна леглото, за да може да се завърти към нея.
— Майтапиш се с мен.
— Ни най-малко. Преди да се срещнем, разбира се.
— Жалко, че не го знаех.
— Не е ли странно все пак?
— Вероятно да. — Холдън въздъхна и се протегна, докато ставите му изпукаха. — Никога повече няма да го правя.
— Да правиш какво?
— Да те напускам. Като си помисля, че можех да пукна долу на Ил, а ти да издъхнеш на орбита и дори да не можем да се държим за ръце, когато това се случва. Струва ми се, че не би имало по-ужасно нещо.
— Така е — съгласи се тя. — Разбирам те.
— Обещавам ти да не се случва повече.
— Добре. Защо пусна Басиа?
Холдън се намръщи. Истината беше, че не знаеше защо го е направил. И се опитваше да не мисли за това.
— Защото… го харесвам. Харесвам и Лусия. Разделянето на семейството им нямаше да реши нищо. Повярвах на историята му, че се е съгласил да взриви площадката за кацане, без да знае, че ще пострадат хора, бил уверен, че така помага на своите. Пък и той няма да залага повече бомби. И заради едно нещо, което ми каза Мъртри. И което ме накара да се уверя, че наистина сме отвъд границите на цивилизацията. Тук правните спорове нямат кой знае каква тежест. Някой ден, може би.
— На границата няма закони, само шерифи? — подхвърли Наоми и му се усмихна.
— Аха — потвърди Холдън и тя се разсмя.
Известно време двамата се полюшваха в приятно умиротворение.
— Като стана дума за това, трябва да ида да навестя нашия затворник — рече Холдън.
— Искаш да злорадстваш, нали? — Наоми го сръчка в ребрата. — Ти обичаш да злорадстваш.
— Злорадството придава сладост на живота.
— Върви. — Тя опря ръце на стената и го бутна към вратата. — Облечи се. И си среши косата.
— Скоро се връщам — обеща той и извади дрехите си от шкафчето. — Има още едно нещо, което искам да ми покажеш.
— Ще наваксваш изгубеното време?
— Не знаеш колко си права.
Холдън се отби да си измие зъбите и да се среше, преди да покаже физиономията си на Мъртри в лазарета. Докато се бореше със сплъстените кичури, Еймъс надникна в каютата и остана да чака.
— Преча ли, или какво? — попита Холдън. — Искаш да се усамотиш ли?
Досега Еймъс никога не бе проявявал свенливост при използването на тоалетната.
— Наоми каза, че ще ходиш при Мъртри — подметна механикът с привидно равнодушен глас.
— Аха.
— А ти ми каза, че не ми е позволено да се срещам с него.
— Не ти е.
— Мога ли да дойда с теб, тогава?
Холдън едва не поклати глава, но размисли и сви рамене.
— Разбира се. Защо не?
Кракът на Мъртри не бе в особено тежко състояние, но куршумът на Холдън бе раздробил дясната му ключица и го държаха заключен в лазарета, докато медицинският робот наглеждаше костния растеж. Лявата ръка на шефа на охраната на РЛЕ бе прикована с белезници за кревата. Когато ключицата му заздравееше, щяха да го преместят в една от каютите, на която Еймъс бе поставил допълнителни ключалки.