— По дяволите — изруга Авасарала. — Закъснях ли?
— Казаха ми да се явя по-рано за проверка от охраната — обясни Боби и се надигна. Авасарала я доближи. Странно, можеше да прегърне Фред Джонсън с лекота и грация, а го смяташе само за свой политически съперник и инструмент. Харесваше истински Боби Дрейпър, но не беше сигурна дали е редно да прегърне бившия артилерийски сержант, да ѝ стисне ръката и дори да седне до нея и да се преструва, че двете се срещат всеки ден. Затова побърза само да седне.
— Как е животът като ветеран? — попита тя.
— Стига да си плащам сметките — отвърна Боби.
— Какво повече му трябва на човек?
Млад мъж с остри, красиви черти и изящни ръце се приближи и им наля вода и вино.
— А ти как си? — попита Боби.
— Общо взето добре. Арджун твърди, че работата ме изнервя.
— Според него личи ли си?
— Той има доста богат опит. Истината е, че мразя новата служба. Колко добре ми беше като помощник на подсекретаря. Само власт и никакви глупости. Сега, след това повишение, трябва да пътувам. Да се срещам с хора.
— И преди се срещаше с хора — изтъкна Боби, пренебрегна виното и отпи от чашата с вода. — Това ти е работата. Да се срещаш с хора.
— Но сега първо трябва да отида там. Не обичам да прекарвам седмици на кораб заради разговор, който мога проведа и като си седя на бюрото.
— Така е — засмя се Боби. — Мисля, че разбирам какво е имал предвид Арджун.
— Не ми се прави на такава хитруша — сгълча я Авасарала и в този момент красива млада жена им поднесе салати. Свежи марули с репички и черни осолени маслини. Нито едно от тези неща не бе виждало слънцето. Тя взе вилицата. — А сега и това.
— Следих го по новините. Договор за право на достъп до порталите?
— Не, това са глупости. Подхвърлихме го на журналистите, за да има какво да предъвкват. Има по-голяма риба, която се пържи в тигана.
Вилицата на Боби увисна на средата на пътя към устата ѝ. Тя се намръщи. Авасарала гаврътна половин чаша вино. Беше добро, поне така предполагаше.
— Проблемът — поде тя, като посочи Боби с вилицата си — е, че вярвах на Джеймс Холдън. Мислех, че няма да направи нищо, което съм му казала да прави. Не съм глупачка. Просто се надявах да бъде себе си.
— Да бъде себе си, а?
Авасарала си взе от марулята.
— Знаеш ли колко кораби летят в момента към Пръстена? Точно в този момент, сега, имаме хиляда и шестстотин кораба и всеки от тях е отправил взор към Нова Тера. Двамата с Джонсън пратихме Холдън да посредничи, защото той е идеалният човек, който да демонстрира какъв провал е цялата тази операция. Колко страшно може да стане. Очаквах медиите да вдигнат вой до небесата всеки път, когато някой кихне. Този човек умее да разпалва войни, но не и този път, когато искахме точно това от него. Изведнъж се оказа шибан миротворец.
— Не разбирам — повдигна вежди Боби. — Защо ви е нужен конфликт?
— За да натиснем спирачките — обясни Авасарала. — Да спасим Марс. Само че не успях.
Боби остави вилицата. Красивият млад мъже беше изчезнал. Вършеше си добре работата. Време беше двете да останат насаме.
— Хиляди слънца, Боби. Мащаби, каквито не сме познавали досега. Дано да можеш да си го представиш, защото в повечето случаи аз не мога. И някои — може би всички — имат поне една планета с атмосфера, която можем да дишаме. Място, където може да се развива живот. Каквото търсехме. Не зная що за проклетници са създали протомолекулата, но и те са търсили места като Земята. И са ги намирали. Места, които много повече приличат на Земята от Марс. Нова Тера беше прецедент, нещо, от което трябваше всички да извлечем поука. Но вместо това какво получихме? Най-голямото преселение в историята на човешката цивилизация. Фред Джонсън си мисли, че може да го контролира, защото държи гърлото на бутилката на станция Медина, но не бива да забравя, че СВП му диша във врата. Вече е твърде късно.
— Защо трябва да го контролира? Защо да не остави хората да се заселват където искат?
— Заради Марс — натърти Авасарала.
— Не разбирам.
— Марс разполага с втория по големина флот в Слънчевата система. Около петнайсет хиляди бойни глави. Шестнайсет разрушителя. И един господ знае колко по-малки кораба. Тези кораби са по-модерни от земните. С по-добра конструкция. Те са по-бързи. Притежават системи за прикриване на топлинните следи, по-бързо рециклиране на водата и високоенергийни протонни оръдия.
— Протонните оръдия са мит.
— Не са. Та ето ти втория по сила флот, който някога е бил създаван. Какво ще стане с него?