ХИМЕНА
Аз падам
в нозете ви.
ДОН ДИЕГО
Прегръщам коленете ви.
ХИМЕНА
Аз искам справедливост.
ДОН ДИЕГО
Чуйте моята
защита.
ХИМЕНА
Накажете дръзкия младеж:
събори той опората на трона ви,
уби баща ми.
ДОН ДИЕГО
Отмъсти за своя.
ХИМЕНА
Кралят
дължи възмездие за неговата кръв.
ДОН ДИЕГО
За справедлива мъст не се наказва никой.
ДОН ФЕРДИНАНД
Станете двамата, спокойно говорете.
Химена, аз споделям вашата печал;
и в моята душа е тая скръб. — Недейте
смущава жалбата й — после говорете.
ХИМЕНА
Баща ми мъртъв е. Видях кръвта му как
от благородната му гръд поройно блика;
кръвта, която често вашите стени
закриляше, която толкоз пъти битки
печелеше за вас — проляна тая кръв
от гняв дими се, че за други — не за вас
сега се лее, с тая кръв, която в бой
не се проля, Родриго напои пръстта
на вашия дворец. Към мястото безсилна
и бледна се затекох, мъртъв го намерих.
Простете, сир, скръбта ми, глас ми не достига
за тоя мрачен разказ; сълзи и въздишки
ще ви разкажат всичко.
ДОН ФЕРДИНАНД
Смелост, твоят крал
като баща, о, дъще, иска да ти служи.
ХИМЕНА
След туй нещастие голяма чест, о, сир!
Аз вече ви казах, че го намерих мъртъв,
с разкрита гръд, кръвта му, за да ме покърти,
дълга ми пишеше върху праха; или,
така низвергната, по-скоро ме зовеше
за мъст през раната му храбростта, и тя,
най-справедливий крал, за да я долови,
си служи с моя глас през скръбните уста.
Не позволявайте пред вашите очи,
при ваша власт такава волност да царува —
най-храбрите на смели удари да бъдат
излагани, и дръзкият младеж да може
над славата им да ликува, да се къпе
в кръвта им, да се гаври с паметта им. Воин
тъй доблестен ви се отне, ако за него
не отмъстите, пламъкът да ви се служи
угасва. И така, аз чакам мъст за своя
баща — за вас по-скоро, не да облекча
скръбта си. Загуба за вас е тая смърт,
за нея с друга отмъстете — кръв за кръв.
Пожертвувайте за короната си всичко,
за своята особа й величие,
за благото държавно дайте в жертва туй,
с което се гордей таквоз безславно дело.
ДОН ФЕРДИНАНД
Отговорете, дон Диего.
ДОН ДИЕГО
Свиден дял,
когато губиш сили, и живот да губиш,
каква злочеста орис готви възрастта
преклонна на достойните към краля,
на попрището им! Аз, който бях прославен
за дълговремен труд, аз, който вред печелех
победи някога, се виждам днес, загдето
премного съм живял, осмян и победен.
Това, що нивга в бой, в обсада и засада
не стори Арагония, нито Гренада,
нито завистници, нито врази, почти
пред вас, в двореца ви, го стори графът, горд
от превъзходството, що немощната възраст
му даваше над мен, от завист поради
от вас направения избор.
Сир, косите,
под шлема побелели, и кръвта, тъй често
проливана за вас, ръката, някогашен ужас
за вражеската рат, опозорени щяха
да слязат в гроба, да не бях отгледал син,
за мен достоен, за страната и за краля:
подаде ми ръка и графа той уби;
възвърна ми честта, изми срама ми той.
Ако да бъдеш смел и за една плесница
да отмъстиш е нужно наказание,
гърмът на бурята ще трябва мене само