да порази: когато прегреши ръката,
главата се наказва. Нека престъпление,
сир, разпрата ни назоват, главата аз съм,
ръката само — той. Химена се оплаква,
че е убил баща й — никога не би го
извършил, аз да бих могъл. Пожертвувайте
главата старческа, ръката пощадете —
тя може да послужи. С мойта кръв Химена
задоволете, аз наказан нека бъда,
и без да съм роптал пред строгата присъда,
умиращ без позор, аз ще умра без жал.
ДОН ФЕРДИНАНД
Въпросът важен е, да се разгледа трябва
от целия съвет.
Дон Санчо, придружете
Химена до дома й. Честната му дума
и моят дом за дон Диего нека бъде
затвор. Повикайте сина му. Аз ще съдя.
ХИМЕНА
Убиецът, царю, ще трябва да погине —
и с право.
ДОН ФЕРДИНАНД
Дъще, отдъхни, смири скръбта си.
ХИМЕНА
Нещастията ми всред отдиха ще раснат.
Трето действие
Първа поява
ДОН РОДРИГО, ЕЛВИРА
ЕЛВИРА
Нещастнико, какво направи? Где отиваш?
ДОН РОДРИГО
Следя печалния поток на свойта орис.
ЕЛВИРА
Отгде е тая смелост, тая нова гордост
да се явяваш там, где скърби си посял?
Как? Идеш да скверниш тук сянката на графа?
Не го ли ти уби?
ДОН РОДРИГО
За мене беше срам
животът му: честта ръката ми принуди.
ЕЛВИРА
Ала подслон в дома на мъртвия да дириш!
Нима е някога убиец спирал там?
ДОН РОДРИГО
И тъкмо ида аз на съд да се предам.
С учудено лице недей така ме гледа;
самин я причиних и диря аз смъртта.
Мой съд е любовта, мой съдник е Химена;
заслужих й гнева, сега заслужвам смърт
и удар, и присъда ида да приема
от нейната ръка като последен дар.
ЕЛВИРА
Избягай по-добре и скрий се ти от нея,
от нейните очи, от буйния й гняв:
не се излагай сам на първите вълни,
които пламенна скръбта й ще извика.
ДОН РОДРИГО
Не, милото дете, което огорчих,
не може с буен гняв да ме наказва строго;
но бих го удвоил, за да умра по-рано,
да можех да избягна всяка друга смърт.
ЕЛВИРА
Химена е в двореца, потопена в сълзи,
и придружавана оттам ще се завърне.
Родриго, моля те, не ме мъчи — избягай!
Какво ще кажат, тук ако те види някой?
Всред туй нещастие нима ще трябват хули,
че тук убиеца на татка си търпи?
Тя скоро ще се върне; виждам я, че иде:
поне за нейна чест, Родриго, скрий се!
Втора поява
ДОН САНЧО, ХИМЕНА, ЕЛВИРА
ДОН САНЧО
Да,
отплата кървава за вас е нужна днес:
гневът ви е правдив, а сълзите — законни;
и с думи аз не гледам да ви утеша,
нито да ви смиря. Ала, ако могъл бих
достойно да ви служа, моя меч вземете,
виновният да се накаже, любовта ми
да отмъсти за тая смърт. Ще вдъхне сила
на моята ръка заповедта ви.
ХИМЕНА
Аз
нещастна!
ДОН САНЧО
Приемете моята услуга.
ХИМЕНА
Бих оскърбила краля, справедливост който
ми обеща.
ДОН САНЧО
Вий знайте, тя върви тъй бавно,
че много често ненаказан си остава
престъпникът; и тая нейна бавност бива
причина тук за много сълзи. Позволете
по-бързо да накаже рицаря за вас.
ХИМЕНА
Последен лек; ако потрябва — и все още
към моята беда, ако сте милостив —
свободен сте тогаз да отмъстите.
ДОН САНЧО