Едничко щастие за моята душа;
надявам се — и тъй доволен си отивам.
Трета поява
ХИМЕНА, ЕЛВИРА
ХИМЕНА
Свободна съм най-сетне, мога без принуда
да ти разкрия живите си болки, мога
на своите въздишки тъжни път да дам;
душата си и мъките си да отбуля.
Баща ми мъртъв е; въоръжен Родриго
със първия си меч прекъсна му живота.
Плачете вий, очи, залейте ме със сълзи!
Погреба другата едната половина
на моя клет живот и кара ме сега
да отмъстя за туй, което нямам вече,
на туй, което имам.
ЕЛВИРА
Успокойте се!
ХИМЕНА
Ах! Колко ненавреме за покой говориш
в голямото нещастие! Какво скръбта ми
ще усмири, ако не бих могла да мразя
ръката, що я причини? И вечна мъка
ме чака, престъплението щом преследвам
— престъпника обичам.
ЕЛВИРА
Той уби баща ви
и още го обичате!
ХИМЕНА
Елвира, малко
е да обичам: аз го обожавам; обич
и гняв се в мене борят; виждам своя враг
в любовника си; чувствувам, макар и гневна,
в сърцето ми борба с баща ми води
Родриго: и ту слаб, ту силен, ту възторжен,
напада го, притиска, брани се, отстъпва;
но в тежката борба между любов и гняв
сърцето ръфа той, но не дели душата;
и власт, каквато и да има любовта
над мене, своя дълг все пак ще следвам: бързам
натам, където днес честта ме задължава.
Родриго ми е скъп, за неговата орис
скърбя; и негова страна сърцето взема;
но знам коя съм и че мъртъв е баща ми.
ЕЛВИРА
Ще го преследвате?
ХИМЕНА
Каква ужасна мисъл!
Какво принудено преследване! Аз искам
главата му и се боя — ще я получа:
загине ли, и мене чака смърт, а искам
да го накажа!
ЕЛВИРА
Оставете тая мисъл;
не се обвързвайте с такъв жесток закон.
ХИМЕНА
Как! В моите ръце нали умря баща ми,
кръвта му иска мъст и аз да я не чуя!
Сърцето ми, без срам от други чар пленено,
нима безсилни само сълзи му дължи!
И как ще изтърпя, любов подкупна е подло
мълчание честта у мен да заглуши!
ЕЛВИРА
Повярвайте ми вий, простено ще ви бъде,
тъй гневна че не сте били към своя мил,
към скъпия любим: говорихте със краля —
и стига ви това; не бързайте тогава,
не се отдавайте на странното си чувство.
ХИМЕНА
Честта ми е засегната, ще отмъстя;
и както и да ни примамва любовта,
за благородните е срамна всяка прошка.
ЕЛВИРА
Но вий обичате и той ви се харесва.
ХИМЕНА
Признавам.
ЕЛВИРА
Но какво ще правите тогава?
ХИМЕНА
Честта си да спася и с мъката да свърша,
ще го преследвам и след него ще умра!
Четвърта поява
ДОН РОДРИГО, ХИМЕНА, ЕЛВИРА
ДОН РОДРИГО
Да ме преследвате, напразно! — запазете
честта си, за да ми отнемете живота.
ХИМЕНА
Елвира, где сме ний какво аз виждам тука?
Родриго в моя дом! Родриго е пред мене!
ДОН РОДРИГО
Кръвта ми не щадете; сладостта вкусете
на мойта смърт и на мъстта си.
ХИМЕНА
Ах!
ДОН РОДРИГО
Но чуй ме!
ХИМЕНА
Умирам аз.
ДОН РОДРИГО
Минута само.
ХИМЕНА
Да умра