ме остави, иди си.
ДОН РОДРИГО
Само две слова:
след туй отговори ми с тоя меч.
ХИМЕНА
Как! Още
с кръвта на татка напоен!
ДОН РОДРИГО
Химена моя…
ХИМЕНА
Махни ужасния си меч, за мене станал,
за твоята вина и за живота — укор.
ДОН РОДРИГО
Не, погледни, омразата си да разпалиш,
и да увеличиш гнева си, и смъртта ми
да ускориш.
ХИМЕНА
Обагрен е от моя кръв.
ДОН РОДРИГО
За да изгуби тая багра, потопи го
в кръвта ми.
ХИМЕНА
О, жестокост, да убиеш само
в един ден с меч бащата, дъщерята — с поглед!
Не мога да търпя, махни го скоро: искаш
да те изслушам, а ме караш да умра!
ДОН РОДРИГО
Аз върша туй, което искаш, но желая
на моя клет живот сама да туриш край;
не чакай за това от моята любов
да се разкайва подло за доброто дело.
Непоправимата последица набързо
избухване баща ми позореше, мене
покриваше със срам. Плесница знаеш що е
за храбрия; засегнат бях и аз — подирих,
открих виновния и отмъстих за двама;
ако потрябваше, аз пак го бих извършил.
Но туй не ще рече, че се не бори дълго,
и с мене, и с баща ми, моята любов
за тебе. Силата й виж: такваз обида,
а аз се двоумях дали да отмъстя!
Да понеса обидата или да стана
за тебе нетърпим! Разбрах, била е бърза
ръката ми; бях много буен; твойта хубост
би надделяла, знам, ако пред твоя чар
не трепна мисълта, че който е без чест,
не те заслужва — и че ти, която бе
за благородния сърце разкрила, щеше
опозорения тозчас да намразиш.
Че подчиня ли се на твоята любов,
за твоята ръка ще бъда недостоен.
Аз пак ти казвам — и до сетния си дъх
не ще престана, знам, това да ти повтарям:
Обидих те, но туй аз сторих, за да мога
да излича срама и тебе да заслужа;
но след като спасих честта си и баща си,
сега съм аз готов и тебе да спася.
При тебе ида аз, кръвта си да ти дам.
Изпълних и сега пак върша своя дълг.
Знам, мъртвият баща отплата чака днес:
не исках жертвата от тебе аз да скрия.
Убий за тая кръв, която той изгуби,
тогова, който горд без жал я бе пролял.
ХИМЕНА
Макар да съм твой враг, Родриго — аз не мога
да хуля, че си ти избягал от позора;
и както да гори дълбоката ми болка,
не те осъждам аз, а горко се оплаквам.
Аз знам — от твоята великодушна смелост
какво е искала покрусената чест:
изпълнил си дълга на честния човек
и ме научи как аз своя да изпълня —
за мене бе урок печалната победа;
баща ти е спасен и твойта слава крепне —
сега е моят ред и грижата — за своя
баща да отмъстя и да спася честта си.
Заради тебе, ах, отчаяна съм аз
и ако друго зло баща ми би отнело,
за моята душа утеха би била
едничка радостта, че мога да те виждам —
и, въпреки скръбта, блажена щях да бъда,
че скъпата ръка изтрива моите сълзи.
Но ето, че и тебе губя аз след него:
пред моята любов честта ще надделее
и тоя страшен дълг ми повелява днес
да действувам сама за твоята погибел.
От любовта ми ти не чакай низки чувства
за наказание. Каквото любовта ни
и да мълви за тебе, трябва с благородство
да ти отвърна аз — ти прояви към мене
достойнство, като ме оскърби, достойна
чрез твойта смърт и аз ще трябва днес да бъда.
ДОН РОДРИГО
Каквото иска твойта чест — не го отлагай!
Тя иска моята глава, аз ти я давам
за тая благородна цел да стане жертва!
Присъдата, смъртта — за мен ще бъдат сладки;
да чакам бавно правосъдие — то значи
отплатата и твойта слава да забавя.