аз диря тишина и мрак за свойта скръб.
Пета поява
ДОН ДИЕГО
Напълно никога не знаем ние радост
и нашият успех примесен е с печал:
помътен е от скръб най-чистият кристал
на нашата душа. От тая скръб смутена
простенва тя всред щастието. В радост цял
аз плувам, а треперя от боязън; мъртъв
видях врага, от който бях ранен; ръката,
която отмъсти за мен, не съм видял.
Напразно, изнурен от безполезна грижа,
залутан из града, по цял ден аз се движа:
от старините ми забравената мощ
безплодно се хаби да диря в тая нощ
и всякога, и вред все тоя победител.
На бягството му тук не виждам аз следите —
прегръщам сянката на своя син. И страх,
и подозрения обсаждат обичта ми —
тя с призраци дружи и всичко тук я мами, —
боя се от кръга на тоя мъртъв граф —
пред мене броят им надига се и расне.
Родриго мъртъв е или в тъмница гасне.
О, небеса! Дали се мамя в тоя час,
или наистина сина си виждам аз?
Молбите ми са чути — той е без съмнение!
Разпръснат е страхът и мъките ми спрени!
Шеста поява
ДОН ДИЕГО, ДОН РОДРИГО
ДОН ДИЕГО
Родриго! Най-подир небето те изпраща.
ДОН РОДРИГО
Уви!
ДОН ДИЕГО
Въздишки в радостта ми ти не смесвай;
да си поема дъх ми позволи; честта ми
причини няма днес да бъде недоволна;
достоен неин подражател, твойта смелост
героите на моя род пак възкреси!
От тях изтичаш ти, от мене идеш ти;
и твоят удар пръв е като всички мои,
и хубавият плам на твойта буйна младост
чрез този опит, знай, достига мойта слава!
Опора в старостта и мое висше благо,
ела до белите коси — на тях честта
ти връщаш! — целуни страната, от която
ти смело изличи печата на срама!
ДОН РОДРИГО
Честта се пада вам; отгледан с ваши грижи,
ваш син — как можех аз да не постъпя тъй?
Щастлив съм, възхитен, че ме харесва тоя,
комуто аз дължа живота; но ревнив
не бивайте, ако всред радостта след вас
се осмеля за себе си да мисля; доста
ласкахте с думи мойто отчаяние,
свободно позволете ми да го излея!
Не се разкайвам аз, че съм ви служил, но
върнете благото, което похитих!
Въоръжена днес за вас да отмъсти,
ръката ми отне най-скъпото за мене
чрез тоя славен удар; замълчете; всичко
за вас изгубих; върнах ви напълно туй,
което ви дължах.
ДОН ДИЕГО
Високо възвиси
плода на своята победа — аз ти дадох
живот, а ти честта ми връщаш; и сега
за тая чест, по-скъпа от живота, аз
дължа ти много. Но благородното сърце
от слабости освободи — честта една е,
любовниците много; любовта е само
наслада, дълг — честта!
ДОН РОДРИГО
Що думате?
ДОН ДИЕГО
Това,
което трябва ти да знаеш.
ДОН РОДРИГО
Мойта чест —
обидена си отмъщава тя на мене!
Позорът е един — еднакво съпровожда
и плахия войник, и подлия любовник.
Недейте верността ми съди; позволете
да бъда благороден, не — клетвопрестъпник!
Не могат лесно тъй да падат моите връзки;
държи ме думата, макар да съм без вяра;
и тъй като не би могла да бъде моя
Химена — чакам аз за себе си смъртта!
ДОН ДИЕГО
Да дириш сам смъртта — не е дошло туй време.
И кралство, и народ на тебе гледат днес:
в голямата река е влязла страшна флота —
и щяла тя града, страната да нападне.
След малко маврите ще слязат и с нощта,
и с прилива завчас ще стигнат до стените.
В безреда дворът е; народът — всред тревога;
навред се врява чуй, навред се виждат сълзи!